В задълбочения си документален труд Катя Зографова прави очерк на над 100 българки , но с различен авторски подход - през европейския и световен контекст на успешни чужденки. Те са  българолюбиви, и общата събирателна линия с българките е тяхната посветеност на България.  Един от тези образи е на лейди Емили Странгфорд, която успява да оборудва 6 болници в най-опустошените селища след Априлското въстание, както и да подпомага жителите им с храна, лекарства и вещи от първа необходимост.

Между страниците на енциклопедията читателят открива интересни факти и постижения на българки в различни области на науката, културата, изкуството, обществения живот на страната ни през изминалите 7 столетия.

Сред тях са войводкини, жени от Априлското въстание, първите учителки, пътешественички, равноправки (феминистки – бел.ред.), първите светлописки (фотографки – бел. ред.), интелектуалки, оперни прими, преводачки, лекарки и други жени – еталон за борбеност и духовност.

В богатата палитра от образи, заслужено са добавени и  две старозагорки: оперната прима Христина Морфова, определяна като най-доброто сопрано в Европа, в продължение на две десетилетия в началото на XX в.. Другата  е Анастасия Тошева – първата жена в българската история, която доказва, че учителската професия е призвание.

„Правейки паралелен прочит на биографии между българките и чужденките, аз установих, че нашите българки стоят великолепно и равнопоставено до чужденките. Определям тази книга като един малък женски параклис, в който ние можем да се поклоним на всички тези озарени, одухотворени българки!“ – уточни Катя Зографова пред Радио Стара Загора.

Какъв е образът на българката в историческата ни памет и трудно ли се реабилитират онези, които имат значителни заслуги в историята ни  – чуйте в прикачения звуков файл.