В момента този пазар се движи добре, защото в период на сътресение на пазара, на криза и висока инфлация недвижимите имоти са сравнително сигурно убежище за инвеститорите.

„Все пак в българските банки има над 100 млрд. лв. депозити на физически лица и фирми, които се обезценяват с невиждана от 25 години скорост. Това плаши всички участници на пазара и затова се засилва търсенето на недвижими имоти.  Това са предимно инвеститори, които не търсят първо жилище, а по-скоро съхраняване стойността на натрупания капитал и тези жилища ще ги видим на пазара за даване под наем“, обяснява доц. Стефанов.

По думите му обаче това е краткосрочна тенденция, защото тези възможности ще бъдат изчерпани и  хората ще ограничат потреблението си.

Той очаква съвсем скоро, след 6 до 9 месеца тенденцията да се обърне. Предлагането ще започне да изпреварва търсенето, което неминуемо ще доведе до корекция на цените на имоти.

„2022 г. е първата от 10-11 г., която има повишаване на цените на имотите, но инфлацията надвишава ръста в цените. Това означава, че въпреки че сме инвестирали в имот, ние сме загубили част от покупателната стойност на нашите пари. Дори и имотите не успяват да компенсират изцяло ръста на цените. Така че през следващите 1-2 години дори да не стигнем до реален спад на цените, пазарът ще се успокои, цените ще се задържат и тъй като инфлацията ще продължава да расте, вероятно ще имаме понижаване на реалната стойност на недвижимите имоти“, прогнозира специалистът.

Той предупреждава, че в икономически план политическите сътресения и това, че не виждаме реална възможност за съставяне на правителство крие големи рискове.

„Като цяло ни очаква един период на 2-3 години на стагнация на пазара. Нисък ръст на брутния вътрешен продукт, висока инфлация, което ще доведе до обезценяване на спестяванията на населението и вероятно ще се отрази негативно на пазара на недвижими имоти. Може би ще има спад на някои не толкова качествени имоти, в някои не търсени квартали.

Очакваме и лихвените проценти да започнат да растат, което ще създаде и системен риск. За някои не толкова платежоспособни кредитополучатели може да изпаднат в неплатежоспособност“, обясни доц. Стефанов.