"Домашното консервиране - традиция и здраве" се нарича Националната инициатива на РЕМО "Етър". Тя цели да се съберат традиционни и съвременни рецепти за консервиране на храна и да се направи крачка към създаването на мост между кулинарното наследство от миналото и неговия модерен прочит.
В нея, до края на месец октомври 2022 г., могат да участват физически лица и организации, желаещи да споделят своите кулинарни знания и умения в консервирането на храна, уточняват от музея.

Рецептите, които участниците представят, трябва да отговарят на следните изисквания:
• точно описание на използваните продукти и тяхното количествено съотношение;
• информация за произхода на рецептата – от кого е наследена, при възможност конкретизиране на период/година;
• информация за региона, за който е характерна рецептата и за физическото лице или организацията, които я изпращат.
По възможност участниците предоставят снимки на процеса на приготвяне на туршията и на крайния продукт.

Наградите за най-добра рецепта ще бъдат изтеглени чрез жребий, защото и най-добрата рецепта е въпрос на личен вкус и избор. За индивидуалните участници наградите ще бъдат целогодишни карти за безплатни посещения в РЕМО „Етър“, а колективните ще получат право на участие в демонстрациите на открито по време на празника „Сезонът на туршиите“ през 2023 година.

В интервю Даниела Димкова - уредник от РЕМО "Етър" разказа, че до средата на ХХ-и век в селата се приготвят туршии предимно от продукти, собствено производство. Тогава чрез различни способи и технологии, хората са се опитвали да оползотворят всичко, произведено в домашното стопанство и да го превърнат в питателна храна за зимата. През последните десетилетия приготвянето им все по-често е свързано със закупуване на необходимите продукти от пазара, за да се изпълнят, както повелява традицията, завещани семейни рецепти. 

В традиционната кухня на българите туршиите са два вида – летни и зимни. Летните са се приготвяли за бърза консумация и се ядели най-често с хляб на нивата. Малко известна любопитна подробност, разказана от Димкова, е че гулийницата се прави от настъргана или нарязана гулия (земна ябълка) и чукундур (цвекло), залети с подсолена вода. За ферментиралите течности и храни Димкова разказа, че заемат основно място в ежедневното хранене на българите в миналото и се смятат за най-чистата храна. Такива са хлябът с квас, млечните продукти, зеленчуковите и плодовите туршии, напитките от плодове. 

И въпреки, че днес има магазини с целогодишно предлагане на пресни и консервирани плодове и зеленчуци от всички краища на света, традиционното приготвяне на зимнина продължава да вълнува голяма част от българското население. Приготвят ли зимнина старозагорци? Отговорите чуйте в прикачения звуков файл: