За 39-годишната си кариера издава над 30 албума, създава над 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски и африкански страни. Считан от мнозина за „Крал на песента“, „българският Хулио Иглесиас“, „Жилбер Беко от София“ и „Синатра на Изтока“. 

Кралят на българската поп музика е роден на 23 декември 1940 г. в Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър, известен като Факира Мити, вентролог. Майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити с артистично име Мадам Сизи. Двамата водят на всеки свой спектакъл Емил и той обиква театъра и музиката. Като ученик се увлича по рисуването и класическата музика. Започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси и прави макети на пиеси, след като се увлича по театралната сценография. Започва да свири на акордеон, а по-късно – и на пиано. В по-късните си години записва песента „Акордеон“, в която пее: „Акордеон, а ти ми беше младостта...“.

През 1960 г. е приет да следва „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев. Същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Две години по-късно, през 1962, „Арлекино“ печели първо място в Сопот, Полша. Песента печели първата международна награда за българска песен.

В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев. През 1968 г. изнася концерт с френския изпълнител Енрико Масиас на стадион „Динамо“ в Москва пред 90 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Александър Йосифов, новопостъпил директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“, заварва поръчка за 850 000 броя плочи от първия рецитал на певеца. Същата година започва да изнася концерти и във Франция, като всички френски радиостанции излъчват песните му.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. С нея БГ Радио започва излъчване на 3 март 2001 г. Тя оглавява и първата класация на ТОП 500 най-велики български песни. Песента му „Ако си дал“ е начело на второто издание на класацията. 

Емил Димитров е първият български изпълнител въвел фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните „На брега на тихата Марица“ и „Старите огнища“.Той първи въвежда и хардрок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“. 

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася 30 концерта под името „Шоу бюлгар“ в театър „Ейропен“ с изключителен успех. Във Франция записва песни в студията на музикалните компании „Pathé-Marconi“, „Disques Barclay“, „Riviera“ и „Orpheus“. През същата година певецът записва дългосвирещата си плоча „Танцувайте с Емил“, която е първият български албум, записан и миксиран на четирипистов магнетофон. 

Неговата „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации, включително в чартовете на  Франция, Белгия и Холандия. Той е първият български член на Съюза на френските композитори през 1971 г., но вратите на Съюза на българските композитори остават затворени пред него, поради липса на музикално образование. 

През 1998 г. излиза последният студиен албум на певеца на компактдиск, озаглавен „Пясъчно момиче“, включващ едноименната песен, както и хитовете „Имала Мариана“, „Лидия“, „Лейла“, „Беден жиголо“ и „Ти не ме разбра“. От 1999 г. певецът не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве, след прекаран мозъчен инсулт.

На 2 май 2002 г. се провежда голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с някои от най-големите хитове на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен... С песните на Емил Димитров“. На този концерт Димитров за последен път излиза пред публика, макар и в инвалидна количка.·