По повод 145 години от повторното Освобождение на Стара Загора, Николай Гичев, потомък на две от старозагорските фамилии, преживели страшните събития  от опожаряването на  града през 1877 г. ,разказа накратко историята на спасяването на неговия пра-пра дядо Начо Коев от руски войник, отстъпващ на кон от горящия град, станал по-късно виден аптекар след завръщането на семейството му.

Като наследник на видни старозагорци, Николай Гичев години наред се интересува, търси и изследва исторически документи, свидетелства, снимки, медали и вещи, свързани с изявени личности и по-малко известни жители на града, но допринесли за неговото развитие и превръщането му в съвременен европейски град.

Припомняйки, че възкръсването на Стара Загора, като птицата Феникс от пепелищата на Руско-турската освободителна война, става с усилията на завръщащите жители на града от Търново, Елена и Трявна и с мисълта и енергията на оцелелите някогашни революционери и дейци на възраждането, на будните младежи, получили образованието си в чужбина, той разказва, че съзиждането на новия град започва с изработването на новия, модерен за времето си градоустройствен план, новото строителство и възстановяването на частично оцелелите къщи и църкви в някогашна Ески Загра. Първите обществени сгради, с които жителите започват новото начало са сградата на общината, полицейския участък, училищата и затвора.

Символичният първи камък на новия град е положен от Алеко Богориди на 5-ти октомври 1878 г. в днешния парк „Пети октомври“. Тогавашните жители на града са вкопавали в основите на всяка важна сграда паметна плоча за поколенията.

Като ценител, любител  на историята и колекционер на исторически факти и документи, истинска гордост за моя събеседник е притежанието на медната упоменателна табела за първата копка на Областното Девическо училище  във възстановената Стара Загора през месец „юний, ден Осемнадесетий,  хиляда осемстотин осемдесет и първа година…“. Това е днешното Второ основно училище в Стара Загора. В текста се посочват важни събития от историята на възстановената след пет века българска държава и опожаряването на Стара Загора.

Случайно Николай Гичев разбира от свой познат, собственик на пункт за вторични суровини, че има такъв надпис върху медна плоча и му предлага да го види, и ако прецени, че е ценен – да го откупи.

Така медната „капсула на времето за бъдните поколения“ от първата копка на първото девическо училище е спасена от претопяване, за да остане за бъдещите наследници на този град с над 8 000 г. история…

Целият текст на плочата, с типичния за своето време език отпреди 142 години, е следният:

  „ Днес, хиляда осемстотин осемдесет и първа година – месяц Юний, ден осемнадесетий, три години и четири месяца от Св. Стефанский мирний договор, три години и единадесет месяца от съвършеното разрушение на настоящий град от турските войски, две години и един месяц от туриянето  в действие Органический Устав в тази област, турна ся основата за съгражданието на това областно Девическо училище.

   Градъ Стара Загора“

 Текстът е изписан с ръкописни букви.

 Чуйте цялото интервю с Николай Гичев в звуковия файл.