Представителството на Съюза на българските художници - Стара Загора очакват гостуваща изложба на Художествена галерия – Казанлък. Експозицията „(НЕ)Сериозно" ще бъде открита в петък – 3 февруари, от 18.00 часа, в изложбена зала „Лубор Байер". Това ще бъде нейната премиера извън Града на розите. Под липите ще остане на разположение до 27 февруари. На вернисажа на изложбата, за първи път ще бъде представен и едноименния каталог от експозицията, която ще гостува до края на февруари месец. Куратор е д-р Пламен Петров, директор на ХГ - Казанлък. Това съобщиха от пресцентъра на община Стара Загора.

Веселин Дамянов, по-известен като „бат Вес", е художник, чийто творчески почерк разкрива изключителната му способност да си играе с пространството и времето. Като на шега, непринудено и несериозно. Вглеждайки се в детайлите обаче, няма как да не открием, че зад това негово искрено забавление в творческия процес – заключено между идеята и творбата, стоят не само низ от емоции, а и куп сериозни монолози на автора, провокирани от проблематичното ни битие. Разговори, които той води посредством образите, излизащи ежедневно изпод ръката му. Образи, които той полага еднакво сериозно както върху белия лист и рекламните брошури от пощенската кутия, насърчаващи да гласуваме и пазаруваме, така и върху плочките в банята. Драсканици, които не са просто творчески импулс, идея за рисунка, провокираща сетне да бъде реализирано в материал произведение. Не, това са трайни следи, които имат самостоятелно място в творчеството на художника и още по-важно – в идейно, естетическо, а и техническо отношение те са изведени до нивото на „завършената творба".

В изложбата (НЕ)СЕРИОЗНО е поставен акцент именно върху темата за драскулката като първичен творчески жест, който в художествения процес при Веселин Дамянов – Ves позволява не само разбиране на графичните му и живописни реализации, но и въобще самостоятелно съществуване. Драсканицата, като произведение само по себе си, извървява дълъг исторически път, чието начало можем да мислим, че е положено векове преди динамичното двадесето столетие. Днес изследванията на историците на изкуството показват важното място на драскулките в историята на изкуството въобще. Драсканиците се явяват къде ли не – в маргиналните полета на средновековните ръкописи, по гърбовете на иконите, или прикрити под гигантските стенописни композиции и са ценни свидетелства за епохи, процеси, събития. Те могат да бъдат открити върху гърбовете на шедьоври, излезли изпод ръцете на автори като Леонардо, Микеланджело, Тициан. Така още през ХVI век драсканиците ще бъдат заявени като творчески жест, който има свое самостойно значение. Веселин Дамянов – Ves си играе с тези първични следи вече повече от две десетилетия, но при него те всякога са свързани, не просто физически, а и идейно, с основата върху, която са положени. Полепналите по страниците на книги и списания думи, изображения, смисли, се свързват с идеята на автора за образа, идея, която сетне мисълта и тренираната му ръката ще развият. Така върху преупотребения лист среща си дават минало и настояще, там и тук, чуждо и свое. На границата на (не)съзнавано се раждат нови образи, чиято единствена цел, не е да критикува и още по-малко да обвинява и афишира, а единствено да проучва и разбира – форма, цвят, събития и отношения. Именно в стремежа за разбиране е голямата стойност на изложбата (НЕ)СЕРИОЗНО, в която границите между блуждаещата линия на художника, рисунката и графиката се разтварят, удостоверявайки, че в творческия свят на Веселин Дамянов – Ves те имат своето равностойно значение. И тъкмо затова авторът има и неподражаемо в умелостта, в естетиката, но преди всичко в (не)сериозността си място на съвременната художествена сцена.

Художникът Веселин Дамянов е роден в Сливен на 30 май 1977 година. Там завършва средното си образование в Национална художествена гимназия „Димитър Добрович" със специалност „Плакат". През 2002 година завършва бакалавърска степен във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", факултет „Изобразително изкуство" със специалност „Графика", а от 2004 година е магистър по „Живопис" в същото учебно заведениe. От същата година членува в Съюз на българските художници, а през 2014 година печели творчески престой в Международния център за изкуства „Сите дез ар" в Париж, Франция. Осъществил е над 20 самостоятелни изложби и се включва със свои творби в над 160 сборни изложби, конкурси и биеналета, където е отличен с повече от 70 награди, над 15 от които първи. Негови творби присъстват в музеи и частни колекции в множество европейски страни, както и в Китай, Канада, Тайланд, САЩ, Япония, Малайзия и други.