За всеки от нас, българите, името на Левски е нещо свято, отдавна сме го превърнали в идеал. За всички поколения след него, няма по-силно олицетворение на българския порив за свобода от Апостола. И затова 150 години след гибелта му, всеки нов документ, снимка или материална релкива будят небивал интерес у обществеността и сериозни дискусии сред историците.
Радио Стара Загора, тръгвайки по стъпките на Васил Левски в миналото из област Стара Загора, попадна на интересната родова история на 67-годишния инженер от Казанлък - Христо Тодоров Христов. Той е правнук на Стойко Христов Бешикташа от Калофер, сподвижник на Левски. И до днес в семейството му се пазят като ценни реликви вещи, които са принадлежали, според разказите на предците му, на Дякона.
Това са едно четвероевангелие, богато гравирана паласка, терзийски ножици и половин, нащърбена монета от Рагуза.
Прадядото Стойко Бешикташа бил заможен, имал дюкян за манифактурни стоки. Два пъти се женил. Имал 14 деца от двата брака. Една от 6-те дъщери от първата му жена – Рада Бешикташлиева е майката на писателката Люба Тодорова Ганчева, станала известна като Яна Язова. Тя споменава в романа си „Левски“ дядо си Стойко Христов Бешикташа.
А от втората си жена прадядото има 7 дъщери и едно момче, което турците посичат като бебе. Едно от тези момичета е баба му Мария – майка на неговия баща, казанлъшкия журналист Тодор Христов. Журналист и издател в местната преса, сътрудничил на софийските вестници, бил кореспондент на Българското национално радио, работил и за Радио Стара Загора.
От баба си Мария Христо Христов знае, че баща й разказал след Освобождението в къщата им пред Захари Стоянов за връзките си с Васил Левски и Христо Ботев. От него биографът на Априлското въстание чул много случки с Дякона, разказани му от първо лице. Но най-пренебрежително нарекъл в биографията на Апостола верния му сподвижник „някой си Стойко Бешикташът, с чието тескере Левски се прехвърлил в Румъния“. Джендо има предвид случката, когато през 1869 г. в Сопот, от гърба на Левски преследващите го заптиета смъкнали палтото му, в което намерили важни документи.
Като дете инженерът разказва, че е виждал 2 оригинални снимки на Левски в сестрата на баба му – Райна в дома й в Александрово. На едната Дяконът е с 10 легисти от Втората българска легия от 1867-68 г. в Сърбия, на другата е с бяла униформа, опрял сабя пред нозете си.
Когато дядо Стойко Христов Бешикташът починал през 1931 г., дъщерите му си разделили вещите и снимките на Апостола. На баба му Мария / Мина, както й викали хората/, се паднали 4 предмета – паласка за фишеци, четвероевангелие / библия/, терзийска ножица и половин нащърбена монета. Някога в тайните дела на революционните комитети Левски обичал да използва за таен знак, парола на две скъсани листчета, счупени клечки, и в случая - монета.
Корицата има много блед жълтеникав надпис на 4 реда, който според Христо Христов най-отгоре се четат буквите Е. ВЛ…. Следващият ред е изтрит.
На третия ред се чете Д…../Дякон/. И на последния ред – и…, което Христов разчита: първи ред – Евангелие Васил Левски.
……………………………
Трети ред – Д …../Дякон/
На четвърти ред - и…./игнатий/. По средата са изписани две главни букви с молив Д и Л, една под друга, като монограм. На друго място има главна латинска буква L.
На гърба на корицата един от надписите "Стиж Стижалив" според инж. Христов е анаграма на две думи – жит васил, чийто смисъл е “Да живее Васил“.
В зацапания и ограден с вълнообразна линия обърнат надпис се чете
приди
Иванувъ
Василя
за кожух
да шия / т.е. дойде Иванув Василя за кожух да шия/ .
Това са само някои от интересните изводи на Христо Христов с приписките и рисунките, които така разчетени и разтълкувани от него са доказателство, че библията е била на Дякон Левски.
Обобщено, доводите му звучат така:
1. По обем 516 стр., по съдържанието си и по шрифта на печата тя съотвества на издадения от Неофит Рилски в Измир „Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста сега новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык“. В Смирне, 1840,8“, 516 ст.
2. Произходът й – тя е наследство от прадядото на г-н Христов, явяващ се баща на баба му Мария от бащина страна – Стойко Христов Бешикташът. Този, за когото З. Стоянов пише „някой си Стойко Бешикташът“, от когото Левски взима тескерето за да премине в Румъния през 1869 г. Дядото е имал дюкяни в Смирна и в Калофер преди това.
3. Надписите на корицата, които показват кому е принадлежало евангелието.
4. Обратният надпис, ограден с вълнообразна линия и зацапан „ Приди Иванув Василя за кожух да шия“, съвпада с навика на Апостола да огражда или да зачертава изпълнените задачи и да ги зацапва с мастило за да не издава намеренията си къде ще мине в обиколката си.
5. А надписът на псевдоарабица, също е бил сред прийомите му да заблуждава евентуални шпиони.
6. И според инж. Христо Христов, някои от приписките приличат на почерка на Левски.
За терзийските ножици инж. Христов твърди, че доказателството, че са били тези, с които Дяконът си е отрязал косите заради жена са, детските му спомени от с. Александрово. Тогава седнали около синията, или паралията / ниска кръгла дървена софра/ сестрата на баба му - Лала, взимала ножиците и щракайки над главата му наричала " Няма дяконче, няма попче!", а той бягал уплашен да не отреже косата му. За причината, че е свързана с жена Христо Христов посочва 2 от приписките. Едната е приписката на лицето на първата страница:
"на жината джипрази" (на жената чапрази, пафти),
Лозинката, /както са били наричани тайните нишани от съзаклятниците в народното дело и са били често използвани от Левски/, инж. Христов намерил в едно чекмедже у баба си.
ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
"Седянка на полянка" е съвременен фестивал с културна и екологична насоченост. Той се прави в Tърновското село Ветринци, на 17 км западно от старопрестолната столица. Провеждането на фестивала е плод на усилията на доброволци и на читалищния екип за..
Днес започва десетият юбилеен международен арт пленер "Изкуството в Мъглиж". Организатори на събитието са фондация Център за правно и културно застъпничество "Темида Арт" Стара Загора, с подкрепата на община Мъглиж. Куратор на пленера е..
През настоящата година dm България празнува 15 години в България и е основен партньор на инициативата за по-чисти и социални реки "Реките на града" на фондация "Колективът", за да отбележи рождения си ден с принос за околната среда. След като в..
На 7 юни започва 28-ият Международен пленер по живопис „Дружба“, организиран от Община Стара Загора и Представителството на Съюза на българските художници в града. 8 художници си дават среща - Гергана Табакова,Пенка Минчева, Ганчо Ганчев – Гана,..
Oт 13:30 часа, на тренировъчния терен на Спортен комплекс „Берое“, ще бъде направена символична първа копка за стартиране на проект ,,Основен ремонт на лекоатлетическа писта на тренировъчен стадион ,,Берое”- Стара Загора. Ремонтните дейности..
Шестнадесетото издание на Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще представи 200 фирми върху над 35 800 кв.м. нетна изложбена площ. То ще се проведе от 13 до 17 май на традиционното място – Летище Стара Загора. Посещението на..
На 22 април от 18:00 часа в изложбена зала „Лубор Байер“ се открива самостоятелна графична изложба на старозагорецa Райчо Чакъров. Тя е по повод 75-годишнината му. Името му е добре познато в културните среди на града защото успява да „проведе“..
Радио Стара Загора организира XXV национален радиоконкурс за млади изпълнители на български народни песни „Славейче 2024“. Той ще се проведе на 12 и 13 октомври 2024 г., от 10.00 часа в Радио Стара Загора , ул. „Св. Княз Борис I“ 75 За участие се..
„Металик“ АД приключи успешно реализацията на проект, осъществяван с финансовата подкрепа на Финансовия механизъм (ФМ) на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2014-2021 по меморандума между Република България и Исландия, Княжество..
На 26 март 2024 г. се навършват 111 г. от извършването на един от най-великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал-майор Георги Вазов, непревземаемата турска крепост Одрин е превзета от Втора българска армия. В знак за..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net