В построената през 1837 г. църква „Св. Великомъченик Георги“ в казанлъшкото село Енина портите ми отваря учителят по история и местен краевед Гриша Горецов.  Още на входа ме посреща паметна плоча, която отбелязва историческото събитие: “В този храм през 1869 г. Васил Левски / йеродякон Игнатий/ е основал  таен революционен комитет.“

  „Левски, когато е дошъл тук се е представил като търговец на розово масло, тъй като тогава е било „гюлап“, т.е. розобер. Пребивава в храма и е бил на гости в попската къща, която е в съседство с църковния двор и е преминавал през тази дървена портичка в дувара. Можете да видите  гредата, вградена в зида и проядена от дървояди, която е на минимум 150-160 г. Децата, а и възрастните, много се впечятлявато от нея“, започва историята за основаването на местния революционен комитет от Дякона Гриша Горецов.

  По време на първата си обиколка Левски минава да проучи обстановката, дали неговите идеи ще намерят почва за основаването на комитети. „Той основал по едно и също време комитетите в Енина и в Казанлък  - първо в града, в хана на баба Гана. И нейният син Петьо Ганин го води в нашето село в края на май, началото на юни като търговец на розово масло заедно с Иван Мархолев. Местният революционен комитет е един от първите, заедно с казанлъшкия и шипченския, създадени в старозагорско при втората обиколка на Апостола през 1869 г.  При тази обиколка той се движи от р. Дунав, през Търново и Ловеч, отправя се на юг към Казанлъшко и основава в тях първите комитети от тайната мрежа в българско. А при първата си обиколка тръгва от Цариград към Влашко“, припомня фактите събеседникът ми.

  Основателите на енинския таен революционен комитет са будни енинци – състоятелни, с отношение към образованието и просветата: отец Стефан  Петков Маналов, председател на комитета, Христо Кушлев, Антон Тенев Макелов и Жельо Стаматов. Енина е прочут духовен и образователен център в старозагорско по това време със стари традиции, поддържани от Онуфриевото училище на архимандрит Онуфрий Хилендарски, най-старото възрожденско училище в този край.

  Отец Стефан Маналов естествено е сред учредителите – той е опял година преди това Хаджидимитровите четници на вр. Бузлуджа с разрешение на турските власти, без много шум.“, продължава разказа си историкът.

  Имената на учредителите са изписани на паметната плоча на входа на църквата.

 „В началото на своето съществуване учредителите и другите присъединили се след това будни енинци, започват да събират средства и да леят куршуми. Явно Левски е успял да ги убеди, че става дума за сериозно дело. Някъде през 1871 г. започват организационни проблеми. И за съжаление може би не само поради тях, а и поради други причини енинският комитет изпада в криза. Левски не успява да дойде лично и изпраща отец Матей Преображенски Миткалото да се срещне с местните дейци", следва хронологичните събтия Гриша Горецов. 

   За жалост, не са запазени документи за  всички тези събития. Може би защото не е трябвало да остават следи и доказателства за тайните дела на комитета, но не е запазен нито един документ! Нито едно писмо или вещ, свързана със създаването на комитета и неговите връзки с Левски. Всички данни за създаването и работата на местния таен революционен комитет са записани под клетва от участниците в събитията и техни наследници, предали също под клетва разказите и спомените на дедите си  пред местните краеведи. "Съзнавайки, че става дума за нещо свято,  за тайна, която е трябвало да бъде опазена на времето от турските власти, всеки един от участниците и техните наследници, когато са разказвали спомените за събитията, са полагали първо клетва пред евангелието, че ще говорят истината. Те са били силно вярващи хора.", подчертава историкът. И отбелязва, че в своите проучвания и записки се придържа към написаното от хората издирили и записали спомените и преданията, разказите за историята на Енина и енинци от предшествениците му дядо Петко Кетипов, Недю Пискюлев и др.

 И накрая разказът му завършва пред един вековен кестен в двора на църквата, посаден някога пред възрожденското училище, намирало се в същия двор. По спомените, записани  от първите енински родолюбци след Освобождението, дървото посадил дядо Кою Дзънов през 1837-ма година, когато е осветен и самият храм „Св. Великомъченик Георги“ от тогавашния търновски владика – грък по народност. Но в това историкът вижда символичен знак от съдбата – храмът е осветен в годината на раждането, приемана до сега като рождена година на  Дякона, а сетне това 186 -годишно дърво става и ням свидетел на създаването на тайния комитет, основан от самия Апостол в църквата, чийто връстник е то, за да оцелее до днес.  

   ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА