На 18 февруари България преклони глава за 150-ти път пред великото дело на Васил Левски. В памет на Апостола на българската свобода с поредица от материали Радио Стара Загора в партньорство с Министерството на културата ви разказва за живота и делото му, с които миналото на област Стара Загора е тясно свързана в този период. 

Няколко са обектите, които и днес напомнят за пребиваването на Апостола в Ески Заара и околията - реплика на Метоха, в който  е живял, Светиниколско училище, където е учил, стенопис на северната стена на храм „Свети Димитър“, улица в центъра на града, която носи неговото име, килията, в която се е крил в Мъглижкия манастир, къщата на близкия му съратник Георги Данчов в Чирпан, където Зографинът рисува и приемания за най-точен портрет на Дякона.

В предаването „Репортер“ ви припомняме за връзката на Апостола с Георги Данчов-Зографина. Знаете навярно, че община Чирпан започна кампания за набиране на средства, за да откупи родната къща на художника-революционер, но дали това ще се случи в близко бъдеще няма как да знаем. Не знаем и колко далечно е бъдещето неговият дом да се превърне в музеен обект…

В прикачения звуков файл Мила Маринова ви представя Георги Данчов - иконописецът получил признанието да бъде сред най-приближените хора на Дякон Левски. 

Има много български художници рисували Васил Левски, но само един от тях го е познавал лично. И това е Георги Данчов-Зографина - верния приятел и съратник на Левски. Пионерът на фотографията в страната ни оставя за поколенията един живописен, един литографски и един недовършен портрет на Апостола. Той е този, който изготвя фалшивите тескерета на Дякона при обиколките му из поробена България. Пак той измисля тайния шифър за кореспонденция между комитетите в Тракия.   

На 23 години Данчов получава най-високата награда за достойнство, а именно правото да е от най-приближените работници на Апостола на свободата. Запознават се през 1869 година. "Тази среща между двамата се оказва знакова, както за Левски, така и за Данчов. Не е много ясно дали през зимата или пролетта на 1869 година се запознават, но по-важно е, че в тази далечна година те се обричат един на друг", подчертава Нанси Маринова – директор на ИМ в Чирпан.

В периода 1869-1872 година в Тракия се изгражда широка мрежа от революционни комитети – в Чирпан, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Котел, Нова Загора, Пловдив и в други населени места. В книгата „Миналото“ Стоян Заимов представя общата съвместна обиколка на Тракия на тримата първостроители на Вътрешната революционна организация – Васил Левски, отец Матей Преображенски и Георги Данчов-Зографина така: Като отиват в Панагюрище с вярно предчувствие за ролята, която това велико селище има да играе в  бъдещата априлска епопея, те решават да поостанат за по-дълго време в този град. За целта Левски се главява за даскал в местното училище. Георги Данчов се спазарява да зографисва нова черква, а Миткалото шета напосоки из града и околните села като светогорски монах- таксидиот по просия за някакъв манастир „Свети Георги-Победоносец“, измислен от самия него, в който е била предвиждана тайна лаборатория за строеж на модели „вечен двигател“ или „перепетомобил“, според неговото определение за търсене на глобална енергия за бъдещето.

Ателиетата на Георги Данчов са хановете, в които замръква по обиколките си с Левски, Диарбекирската крепост, стаичките под наем на поборник с пенсия от 50 лева. Изложбена зала му е цяла следосвобожденска България. Подобно на Иван Вазов в литературата, революционерът с четка създава своя "епопея на забравените". Литографските му патриотични композиции висят в канцелариите на младата държава, те са и до семейните снимки във всеки родолюбив български дом. Данчов рисува портретите на Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, но сред всички ликът на Апостола е особено ценен и още навремето живите поборници са поразени от постигната изключителната прилика. До края на живота си Георги Данчов има за образец скромността и величието на Дякона. 

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.