Целият казанлъшки край е един от лидерите на образованието в българските земи по времето на Възраждането, наситен с много училища, които утвърждават българите като народ жаден за наука и образование. Сред това будно население през 1869 и 1870 г. минава през района Дякон Игнатий. Според най-последните проучвания на доскорошния директор на историческия музей в Казанлък,  Косьо Зарев, в казанлъшко са създадени 8 тайни революционни комитета в най-пулсиращите с българското си самосъзнание и икономически просперитет селища.

  Според документите и фактите от онова време сред най-верните му сподвижници в града на розите са били Баба Гана и нейният син Петьо Ганин. Левски често отсяда или прави сбирки на членовете на комитета в техния хан. Останал от малък сирак, Петьо Ганин не могъл да учи медицина, заради липсата на мощна финансова и бащина подкрепа, но се отдал на другата си дарба – станал зограф. По близостта си с Апостола, той може да се сравни с Георги Данчов Зографина от Чирпан. Син на буден българин от Пирот, той бил със сериозен интелектуален размах. Тази година се отбелязват 110 години от неговата смърт. Пътувал с Левски и сам из Тракия и между комитетите в Ловеч, Троян, Трявна, Габрово, Търново, Панагюрище, Сливен.

„Д-р Христо Стамболски, друг виден казанлъчанин и заможния търговец на розово масло Ботьо Папазов са имали доста добри връзки с Дякона... Теодора Бакърджиева, известна като „Дългата коса“, легендарната куриерка на тайното дело, ярките личности поп Георги Сеизов и поп Харитон Халачев от Мъглижкия манастир, по-сетне герой от битките на четата от Априлското въстание при Дряновския манастир, са сред дейците, с които Апостола  подготвя отделните групи население на казанлъшката долина за борба“, разказва Момчил Маринов, директор на Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Свещеникът Никола Поппавлов  - изографисал Соколския манастир и баща му отец Павел от Шипка със сигурност са имали много контакти с Левски. "Той е бил изумителен психолог, имал успех сред различните прослойки на българското общество – свещеници, учители, зографи, търговци, занаятчии... Стана дума и за участието на жените", казва историкът.

  „Няма сигурни данни кога точно е създаден тайният революционен комитет в Казанлък, но такива комитети са създадени в околните селища Гъбарево, Турия, Енина, Елхово, Шипка, Мъглиж, Гурково, където чичо Стоян описан от Захари Стоянов и войводата от Хайнето са били сред дейните съзаклятници. Но със сигурност е създаден през 1869 или 1870 г. Като се има предвид, че местното население пази ярък спомен от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа! Двама от техните четници са обесени в центъра на Казанлък през 1868 г. Така, че всичко това помага за убежденията на Левски да намерят добра почва и за организацията на тайните комитети.“, обобщава Момчил Маринов.

  Местата, които помнят стъпките и делата на Левски в Казанлък век и половина след гибелта му са много – църквата „Св. Троица“ в някогашната новенска махала, където Дякона е пял, в нея са били най-верните му сподвижници. Днес на храма отвън има негов барелеф. Мястото където е бил хана на баба Гана, срещу днешната поща на Казанлък, паметника в големия  парк „Васил Левски...Църквата в с. Енина „Св. Георги“, където е основан местния комитет, църквата „Успение Богородично“ в Шипка, също са свързани с Апостола – много са местата, които позят спомена за Левски в Казанлъшко и днес. 

 В звуковия файл чуйте интервюто с директора на историческия музей в Казанлък Момчил Маринов.