Днес, в Деня на българските букви и слово, на българската книжнина, дух и култура до любителите на българската история в книжарниците ще пристигне луксозното издание на един забележителен труд от Българското възраждане, „Стематография“ на Христофор Жефарович. Издаден през 1741 г. във Виена, той се нарежда до „История славянобългарская“ на Паисий и нашумялата напоследък, „История на България“ на Петър Богдан Бакшев.
Книгата е събрала гербовете на знатни родове и владетели от Балканите и литографии на сръбски владетели и светци на сръбския и българския народ. Рядко издавана, тя остава непозната за любителите на историята. Последното й издание е било преди почти 40 години.
Новото издание на този ценен за българското Възраждане труд, с превод на съвременен български език в луксозен вид, излиза със съдействието на Сдружение „Българска история“.
„Хералдическите знаци, гербовете са навлезли през 18 в. на Балканския полуостров от запад, където се появяват още през 10-ти век. На практика „Стематографията“ представлява гербовник. Такъв гербовник, включващ голям брой гербове на родове, региони и държави се пази в Модена, Италия.Трудът на Христофор Жефарович е създаден върху едноименното произведение на хърватския възрожденец Павел Ритер-Витезович.", разказва главен асистент Димитър Пеев от авторския екип на Сдружение „Българска история“, с чието съдействие се издава творбата.
„Стематография“ на българина от Дойран, "застъпника на българското отечество", както сам се определя Христофор Жефарович, е оказала несъмнено влияние върху Паисий Хилендарски, когато е замислил написването на „История славянобългарская“. Неговият труд също има две части – културна, включваща български светци и политическа – посветена на българските владетели, последвани от текст за светите братя Кирил и Методий. Те си остават и до днес мощен индентификатор на българиа и българщината“, продължава разказът на историка.
Как е изглеждал българският герб на средновековната българска държава? И как повлиява творбата на Христофор Жефарович върху паисиевата история, чуйте в звуковия файл.
Старозагорската опера открива своя нов творчески сезон с операта „Фауст” от Шарл Гуно. На 17 октомври от 19:00 часа спектакълът ще бъде дирижиран за първи път на старозагорска сцена от маестро Григор Паликаров. В ролята на младия Фауст..
Мащабният художествен проект „Верен на себе си“ на скулптора Тодор Тодоров ще бъде представен в Художествена галерия – Стара Загора. Представянето е от 17 часа на 10 октомври. Проектът включва и изложба в градското пространство, наречена..
Театрален меморандум "Анна - непоправимата" ще се играе в Държавен куклен театър Стара Загора от 19ч. тази вечер. Историята е посветена на 18 години от убийството на руската журналистка и защитник на човешките права Анна Политковская, която годишнина е..
„Улиците на Стара Загора“ вече могат да се разглеждат и изпращат под формата на картички. 48 кадъра, плод на фотографите - любители Ивайло Аврамов и Деян Петков, може да намерите на 7 локации в града. Целта на проекта „Улиците на Стара..
Сред 112 млади поети ще бъде избран новият носител на Златното яйце - голямата награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ - 2025. Емблемата на Есенните литературни дни в Стара Загора тази година отбелязва 42-ото си издание...
Ваня Велева от Ямбол е носител на наградата „Лилиев“ Ваня Велева от Ямбол с творбата си „Бяла кърпа“ заслужи първа награда Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“ в Стара Загора. Награждаването на отличените се проведе снощи в..
Двама от най-големите китаристи на България проф. Веселин Койчев и проф. Цветан Недялков, ще се качат на сцената на Културен център "Стара Загора", заедно с ученици от класовете на Музикалното училище в Града на липите в специален концерт,..
Да се осъществи проектът за строителството на сграда към Кукления театър в Стара Загора – за това до момента са се подписали над 1 100 граждани под хартиена и онлайн петиция , инициирана от културния институт. С нея се настоява..
Създадена и изпята първо от Доно Цветков през 1984 г, по текст на Евстати Бурнаски, тогава със заглавие „Зов“, песента дълго време присъства в музикалния му репертоар. Първият аранжимент на парчето е направен от бащата на DJ Диан Соло от..
С тържествена церемония и бурни аплодисменти завърши Международният фестивал на любителските комедийни театри, пантомимата и сатирата „Велко Кънев“ – Тополовград 2025. Събитието, превърнало се в културен символ не само за региона, но и за..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net