Бившият кмет на Хасково Георги Иванов е осъден от Окръжния съд да възстанови 89 хил. лв., които са били разходвани за разрушаването на затвора в града, който е паметник от национално значение. Според експертизата сумата, която е разходвала общината за целта е над 160 000 лв., от администрацията обаче са поискали по-малката сума. 

"За изясняването им по делото са назначени първоначална и повторна оценителна експертиза. Според първоначалната експертиза стойността на сградата към дата на нейното разрушаване е в размер на 160 036 лева. Съдът кредитира именно заключението на тази експертиза, но тъй като ищецът претендира сума от 89 000 лева, съдебният състав е приел, че искът следва да бъде уважен до предявения размер ведно с дължимите лихви.", посочват от пресцентъра на съда. 

Сградата е включена в списъка с паметници на културата още през 1970 година.
Присъдата подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Пловдив.

Бившият кмет Георги Иванов е осъден с влязла в сила и потвърдена от Върховния касационен съд присъда и по наказателно дело по същия случай.

В разпространено от община Хасково обяснение по случая става ясно, че в това предходно решение на съда е посочен размер от 89 хиляди лева, представляващ причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество. Затова и общината не е поискала по-голямата сума от първоначалната експертиза.

Ето и цялата позиция на администрацията:

„Община Хасково е предявила иск за 89 хиляди лева на база влязла в сила осъдителна присъда срещу Георги Иванов. В диспозитива на същата присъда е посочен размер от 89 хиляди лева, представляващ причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество.

Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила. При резултатните престъпления, каквото е това по чл.278б, ал.3 от НК, размерът на вредата винаги е част от състава на престъплението, като това се установява и от чл.102, т.2 от НПК, който постановява, че предмет на доказване в наказателното производство са и размерът на вредите.

След като имуществените вреди са били предмет на доказване и установяване в наказателното производство, тъй като те са елемент от състава на престъплението, и са част от диспозитива на присъдата, с която е осъден дееца, то на основание чл.300 от ГПК гражданският съд е длъжен да зачете задължителната сила на присъдата по отношение размера на нанесените имуществени вреди. Това е така, защото в случая, ако пред наказателния съд беше предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск, той щеше да го уважи. Това трябва да направи и гражданският съд, защото неговата функция е екцесорна, тя е следствие на приключилия наказателен процес“.