Повечето престъпления срещу дивата природа остават ненаказани, сочи доклад на WWF и партньори

публикувано на 18.07.23 в 09:02

Снимка: wwf.bg

Интервю на Нели Ангелова с Роселина Стоева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Престъпленията срещу дивата природа водят до загуба на биоразнообразие и излагат на риск сигурността и икономическото развитие на съвременните общества, а липсата на достатъчно мониторинг оставя повечето случаи неразкрити. Това е един от водещите изводи в публикувания доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Документът, озаглавен „Разкриване на невидимото: Успехи и предизвикателства при преследването на престъпленията срещу дивата природа в Европа“, е изготвен на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави. Проучването обхваща периода между 2016 и 2020 г.

Няколко са основните изводи от този доклад, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. На първо място тя посочи, че престъпленията срещу дивата природа се случват в Европа, но много малка част от тях стигат до правоприлагащите органи и прокуратурата. Дори и да бъдат докладвани, много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство. Най-често прилаганата санкция е условното лишаване от свобода, каза още Роселина Стоева.

Тя допълни, че най-често извършваните престъпления срещу дивата природа са незаконното убиване на диви животни, чийто дял е 27 % от регистрираната база данни. Става въпрос за незаконно убиване на животни, които са застрашени видове и са защитени от Българската червена книга и от еврпопейските законови уредби, каза още Росалина Стоева. 16% от законнонарушенията са свързани с полагането на отровни примамки, 14 % са случаите, в които се използват забранени методи за лов, а незаконната търговия е с дял от 13 %. Най-засегнатите видове са едрите хищници, птиците и някои влечуги, каза още Стоева.

По публикацията работи: Деян Денев