След края на Втората световна война, твърде много хора, напуснали своите държави, не могат да се завърнат в тях заради преживяното, разрушенията и липсата на сигурност. Това кара международната общност да приеме разпоредби, чрез които тези хора да получат право да останат там, където се намират, за да живеят спокойно и без страх за живота си.

През 1951г. Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенцията за статута на бежанците – по-известна като „Женевската конвенция от 1951“. През 1967г. в Ню Йорк е подписан и Протокол за статута на бежанците. Тези два международни акта уреждат правата на хората, избягали от страната си на произход в друга държава, търсещи убежище и закрила. Във всички държави от Европейския съюз, Женевската конвенция на ООН се спазва и прилага като задължителна.

България се присъединява и подписва Женевската Конвенция и Нюйоркския протокол през 1992г., а през 2007г. се присъединява и към държавите от Европейския съюз. Специална компетентност в областта на прилагането на държавната политика за предоставяне на международна закрила в Република България има Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

С изпълнението на проекта „Повишаване на административния капацитет на националните органи в областта на убежището и миграцията“, реализиран в рамките на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, ДАБ при МС се стреми да се повиши капацитета на националните органи в областта на убежището и миграцията. Проектът добавя и реален принос към прилагане на междуинституционалните модели на сътрудничество между всички заинтересовани страни, ангажирани с процесите на предоставяне на услуги на лицата, търсещи международна закрила.