Тези дни една добра вест долетя от Сдружение „Зелени балкани“ – след 30-годишни усилия и дълга, упорита работа природозащитниците у нас, са на път да върнат един от изчезналите хищни видове птици – брадатия лешояд!
„ До този момент, когато тази красива и горда птица ще се рее в родното небе има още малко време, но за него допринесоха с неспирните си усилия, отдаденост и жертви в личен план много български еколози, биолози и доброволци от Фонда за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици и Сдружение „Зелени балкани“. Буквално постигат една мечта, която се ражда, когато са на 13-14 години, а до днес са отдали живота си да се върне този вид птици в българската природа...“, споделя радостта си Елена Тилова, която е част от екипа, работещ за осъществяването на целта.
Този рядък и ценен вид птици в целия свят, е изчезнал у нас през 70-те години на миналия век, но процесът е започнал десетилетия преди това. „Тогава дивите животни са били определяни като „полезен и вреден дивеч", към който спадат грабливите птици, сред които са били и различните видове лешояди у нас. Дори се давали награди на ловец, който занесе отрязани крака на хищна птица“, разказва Елена Тилова. Освен залагането на отрова, изчезването на пасищните животни, урбанизирането на все по-големи територии, електропреносната мрежа, също допринесли за изчезването на грабливите птици у нас. Постепенно екологията доказва, че липсата дори само на едно звено от хранителната верига нанася големи икономически загуби и природни щети, последиците са не само за дивите животни, но и за полезните и селскостопанските.
Връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България не е толкова лесен и бърз процес. Цял международен екип работи по този въпрос. Специалистите ще решат къде, кога и как да се върне застрашения вид, защото трябва да бъдат предотвратени всички заплахи – да няма близкородствени индивиди, сблъсъка с електрическите стълбове, да се повиши информираността и съзнанието на населението… Преди това трябва да се възстанови и популацията на белоглавите и на черните лешояди.
Международна мрежа от зоопаркове работи координирано под ръководството на международен екип специалисти за опазването и връщането на тези редки видове в естествените им местообитания по света. „Ако някога те са спомогнали за изчезването на много ценни видове диви животни, днес те играят ролята на Ноев ковчег за да ги върнем отново в естествената им среда“, поясни Тилова.
У нас е била останала само една колония от белоглави лешояди край Маджарово. Благодарение на усилията и правилната работа на природозащитните организации през последните няколко години, днес тези птици успешно гнездят в парк „Сините камъни“, във Врачанския балкан, край Котел и над Кресна.
Преди две години у нас започна успешно размножаването на черните лешояди. „Очакваме до 7 години да се заселят успешно близо 70 птици от този вид, които ще ни дари кралство Испания. Това са предимно индивиди успешно излекувани след различни инциденти. А скоро след тях да пристигнат и първите брадати лешояди. Надеждата ни е, че развитото стадно чувство у този вид птици ще привлече и скитащи индивиди. Както и, че повече от тях ще останат в родното небе и няма да се върнат в Австрия или Швейцария, решили, че там е техният дом.“, завърши Елена Тилова.
Николай Боев, който работи упорито за връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България е предложил видът да бъде символ на българската природозащита. За мнозина това е познатият знак с главата на лешояд пред една къщичка, който символизира защитените видове растения и животни у нас.
В звуковия файл чуйте интервюто с Елена Тилова от Сдружение "Зелени балкани".
Днес православната църква почита паметта на братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Малко хора знаят за Иван Раев – билкарят,..
В последните дни на юни, 27, 28 и 29, Стара Загора се превърна в сцена на образователна трансформация. С идеи свързващи , традицията с бъдещето и знанието с въображението. В рамките на проект „Digital technologies and artificial intelligence..
Денят на българския фолклор отбелязваме на 22 юни. Това е и повод да отидем на гости в ателието на старозагорката Ваня Борисова, която от години изработва български народни носии. В ателието и звучи българска народна музика, а някъде на стената са..
56-годишна цигулка, майсторена от един от легендарните лютиери Нено Шивачев от Казанлък засвири за първи път преди броени дни. Инструментът бе просвирен от друга легенда - световноизвестният български цигулар Светлин Русев. По думите му..
На 21 юни отбелязваме ден на скейтбординга. Това не е просто някакъв ден от календара – това е денят, в който всички скейтъри по света излизат и карат. Крис Драгошинов е един от най-добрите персонални треньори по сноуборд и скейтборд. Наричат го..
Димитър Маринов е български актьор, играл в Холивуд. През 2019 г. става първият български актьор, качил се на сцената на Оскарите по време на 91-вата церемония след като филмът „Зелената книга“, в който участва във второстепенна роля, печели наградата..
Дълъг списък от весели, интригуващи и образователни занимания са включили в своята лятна програма и през тази година специалистите от Превантивно-информационния център по зависимости в Стара Загора. Заниманията са безплатни и се провеждат в офиса на ПИЦ..
Ако попаднете в Старозагорското село Памукчии, в центъра му ще срещнете погледа на поета –революционер Христо Ботев, който ви гледа от фасадата на едноименното читалище. А ако влезете по работа в кметството, на входа ще ви посрещне изпитателния син..
Юбилейното десето издание на Beerфестът ще се проведе от 3 до 7 септември на поляната в парк „Загорка“. Гостите на фестивала ще могат да се насладят на петдневна разнообразна музикална програма. Фестивалът ще бъде открит с изпълненията на Tino, последван..
Петър Благоев е едва на 16 години, но вече уверено прави първи крачки в света на литературата с дебютната си книга „Приказки от дерето“. Със свеж стил и нестандартен поглед, той създава причудливи приказни истории, които говорят еднакво силно както на..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net