„На това събитие градове и региони могат да представят как са разрешили свой проблем, да търсят партньорство по проекти,  да промотират свои проекти. Получихме възможност да се запознаем с разработването на водородните технологии в едни от най-напредналите региони в Европа от Испания и Франция. Да чуем какво правят те как успяват да насърчат включително и със средства от националния бюджет трансформацията в тази посока.“, разказа Грозева.

По думите й дори и най-напредналите, като провинция Арагон в Испания, които 20 години работят в тази посока, също споделят, че срещат определени затруднения. Включително се срещат с регулаторни казуси, които трябва да преодолеят, включително съпротивление от определени обществени групи, от част от бизнеса.

„Колкото и чиста да е технологията все още среща доста отпор, включително защото променя установени традиции включително в бизнес отношенията и икономическите модели, за които както и при нас в региона хората или на национално ниво няма такава готовност. Франция прави големи стъпки в тези технологии, региони инвестират допълнително собствени средства, включително не малка част от големите компании инвестират средства за развой, за да може тази технология да стане по-зряла и по-позната. Те насърчават и закупуването на водородни автомобили от страна на гражданите и субсидират подобни покупки.“, каза Румяна Грозева.

Тя допълни, че и в България се правят такива стъпки за развитие на водородните технологии, но се срещат с доста предизвикателства.

„Включително и в региона се срещаме с предизвикателства как трябва да се случи тази трансформация. Имаме все още неузрялото усещане и от национално нива на нагласите и от бизнеса. Подобен род промени не могат да се случат само по административен път, само с обществено финансиране. Трябва да се включи и самият бизнес, най-малкото трябва да приеме да бъде част от веригата, от крайните потребители“, обясни директорът на АРИР.

По думите й на България все пак се гледа като една от добрите перспективи в развитие на водородната икономика и водородните технологии.

„Трябва да намерим начин да работим заедно за напредъка и прилагането на нови технологии, въпреки всички различия които срещаме в мисленето в разбирането как трябва да се развива региона на Стара Загора“, обясни Грозева.