В павелбанското село Асен живеят спокойно и доста задружно българи, турци, каракачани и роми. „Няма дразги между различните етноси, помагаме си в ежедневието. Като казвам това, твърдо заставам зад думите си“, казва новоизбраният кмет на последните избори през ноември Христо Ботев.

  Според разказите на местното население, село Асен съществува от времето на османското владичество, когато се е наричало  Юренлий или Уранлъ. Възникнало  в резултат на преселилите се от различни краища бягащи християни от кърджалийските набези. След 1878 г. по-голямата част от  турските му жители се изселват с отстъпващата турска войска, а  прииждат още  български семейства, предимно от планината в търсене на земя за препитание.

  През 1906 г. е кръстено на българския владетел цар Иван Асен II.

 Днес жителите му са малко над 400 по постоянен адрес. За жалост няма детска ясла и градина, а децата ходят на училище в Павел баня, някои в Казанлък или в съседното с. Съхране. За децата има осигурен училищен автобус, както и автобуси за работещите в общинския център. Но връзките с двата големи съседни града са два пъти в деня.

  „За децата по проект и ма изградена детска площадка с пейки и озеленяване, с някои детски съоръжения и детско футболно игрище“, посочва Христо Ботев. Но големият проблем на местното население е, че няма личен лекар за хората и се налага да пътуват до Казанлък най-често. „Водим преговори с лекарката колегия в Казанлък да осигурим поне два дни в седмицата почасово присъствие на общопрактикуващ лекар, за когото има добра материална база в предишната здравна служба. Нямаме и аптека“, признава кметът. В скоро време, до март, април Христо Ботев се надява, че обещанието му младите, а и останалите жители да имат кафене в центъра на селото, където да се събират на чаша кафе и безалкохолно – ще бъде факт.

 Добре работи центъра за рехабилитация, който е зад кметството и хората със здравословни проблеми от с. Асен и съседните селища са доволни. „Хубаво е, че има доста производства, които дават работа на хората от селото – няколко краварника и един овчарник, цех за преработка на билки и гъби, както и традиционното за района розопроизводство и отглеждане на лавандула.“, изразява задоволството на местните хора кметът.

 Като проблем за жителите на малкото селце, изпъква необходимостта да бъдат асфалтирани  повече улици, но за това е необходимо селата да имат собствено финансиране, смята кметът Христо Ботев. 

 А според секретарката му Нелина Михайлова, която пътува от близкото село Габарево, в последните няколко години доста семейства, предимно млади и на средна възраст,  търсят да си купят имоти или къщи в селото. Госпожа Михайлова също отбеляза в разговора ни спокойния начин на живот и разбирателство между хората в селото. Като пример тя посочи построяването на църквата „Света троица“ със съвместните усилия, дарения и труд на всички етноси в с. Асен  и изключителния принос на местни фирми и усилията  на тогавашната кметица Росица Русева.

  Днес църквата и джамията в селото са на 200 метра една от друга, а всяка година на Виликден християни и мюсюлмани правят заедно курбан за здраве на хората в селото и го раздават на всички жители. В подкрепа на етническия мир и разбирателство работи и местното читалище, чийто секретар работи с много голямо сърце и желание и отбелязваме всички големи празници по християнския и мюсюлманския календар, категорични са кметът Ботев и секретарката му Михалова.