Вчера от Южна Америка се завърна успешната 9-членна българска група алпинисти, която успя да изкачи първенеца на континента -  вр. Аконкагуа 6962 метра. Трима от участниците успяха да стъпят на този толкова труден заради силно разредения въздух и много силните и студени южни ветрове връх.

Ден след като се завърна у дома,  казанлъшката алпинистката Мая Иванова разказа преживяванията и впечатленията си от експедицията.

 Върхът е труден за много от катерищите го, заради силно разредения въздух, камъни и сипеи. „Всичко там е на обратно, защото сме на юг от екватора. Често търсихме слънцето, което изгряваше от запад и залязваше на юг, вятърът бе изключително силен, с невъобразими пориви.

До последно не можах „да обърна българския си биологичен часовник“. Когато по наше време  организмът е готов да спи, трябваше да се храня, да разговарям, вместо да спя. В такива условия много трудно може да заспиш“, разказва Мая Иванова. Наред с тежката й 18 кг раница, трябва да се справи с последиците от пневмонията, от която се разболява 6 месеца преди експедицията. А най-трудният и стресиращ момент е срещата „очи в очи със смъртта“ . Един от нашите алпинисти, който е успял да качи върха, изпада в състояние, което е буквално на косъм от смъртта. Слава Богу, с намесата на последния полицейски пост, на лекарите в него и на носачите, той е спасен. В негово лице и в лицето на д-р Роман Романски, тя намира истински приятели, планински другари, отборни играчи, както ги нарича казанлъчанката. Аржентинският водач на българите е сред най-добрите алпинисти, три пъти изкачвал първенеца на Андите, който е налагал доста високо и равномерно темпо на движение на групата от 5-има алпинисти, които стигат до 350 м. под върха. Там той решава, че само трима ще продължат към най-високата точка.

  Оставането на близо 300 .м от мечтания връх, който бе третият в групата континентални първенци след Елбрус в Кавказ и Ухуру  в Килиманджаро, Африка, й носи друг поглед върху мечтата й да се изкачи на всички континентални първенци.

По финансови причини Мая Иванова ще трябва да се откаже от следващата си цел – вр. Денали 61190 м., най-високата точка на Сев. Америка, в Кордилерите. Но днес тя приема с усмивка и мъдрост този факт, както и факта, че стига на крачка от южноамериканския му побратим. И  си обещава догодина да опита отново да се върне в Ю. Америка с приятели и да се опита да изкачи предизвикателния първенец на Андите.

Все пак я чака вр. Анапурна в Хималаите през мес. май, а може би  и Макалу след Аконкагуа догодина…

За Мая Иванова е изключително важна подкрепата -  морална и финансова на нейното семейство, близки и спомоществуватели, на които не пропуска да благодари сърдечно и от ефира на Спортен калейдоскоп. Но за нея всички български планини и техните най-високи върхове нямат равни по своята красота: