„Сокаи“ е най-новото монографично изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век.
Автор на монографията е етнологът Светослав Петров, главен уредник в Музей на Възраждането – гр. Елена. Неговите професионални интереси са насочени в областта на материалната култура на българите и по-конкретно към българското народно облекло.
„Моята изследователска работа започна преди повече от 10 години. Изследвайки облеклото в родния ми град Елена, попаднах на статията на Евгения Лепавцова „Българският сокай и сокайни шевици“. Прочитайки я разбрах, че това забраждане е носено и в Еленско, което за мен беше доста интересно, абсолютно непознато, защото в нашия музей няма запазени елементи от местната носия и забраждането. Това ме провокира да издирвам повече информация по темата“, разказа за Радио Стара Загора авторът Светослав Петров.
„Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане сокай, което има три разновидности – търновски (килифаревски), носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново и ловешки сокай, който е разновидност на габровския и се появява в някои населени места вследствие от миграцията на населението, което е бягало от чумна епидемия в началото на XIX век“, уточни етнологът Светослав Петров.
„Още след Освобождението сокаите винаги са били в полезрението на изследователите, тъй като толкова разкошен накит за глава няма как да остане незабелязан. Съществуват няколко теории за произхода на сокаите като една от тях е свързана с някогашния болярски костюм. След падането на Търново под османска власт болярите се укрили в непристъпния Балкан. Смята се, че вследствие от преобразувания в костюма през вековете, се достига до вида на сокайното забраждане, което познаваме днес. Други автори смятат, че забраждането е повлияно от Изтока и там би следвало да се търсят неговите корени“, допълни изследователят.
„Сокаи“ събира в себе си всички изследвания, направени до момента. В монографията са разгледани архивни материали, някои от които се публикуват за пръв път – снимки, картини, стенописи. Ценни са и спомените на носители на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.
Важна част от книгата е практическата, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания по модели на запазени образци.
Последното публикувано изследване за сокаите датира от 1976 г. и от тогава до днес са достъпни нови материали (снимки, архивни колекции). Използването им прави изследването пълно, изчерпателно и изключително ценно за българската етнографска наука.
Книгата „Сокаи“ ще бъде представена както следва:
15 март, 18.00 ч, Художествена галерия – гр. Елена
21 март, 17.00 ч., Старото школо – Трявна
26 март, 18.30 ч., Национален етнографски музей – София
Цялото интервю със Светослав Петров можете да чуете от звуковия файл.
Завърши Вторият Национален фестивал на комедийните спектакли „Чудото” в Павел баня. Бяха връчени и наградите на отличените представления. Тази година голямата награда е за комедията “Неделя сутрин”. Решението взе журито в състав: Ивелин Керанов –..
Как се случват мечтите - отговор на този въпрос може да ви даде едно момиче, изтъкано от мастило. Всъщност, момичето е абсолютно реално. Тя е на 18 години, от Стара Загора и за крехката си възраст е преживяла вече 19 операции. Трудностите не са..
В Стара Загора започват Дни на планинарското и екстремно кино. 9 от най-добрите филми от последното издание на Международен Банскофилмфест ще бъдат прожектирани в Регионална библиотека "Захарий Княжески" от 31.03. до 02.04. Банскофилмфест е..
Художествена галерия Казанлък представя ретроспективна на Елена Карамихайлова . Една от най-изтъкнатите художнички от следосвобожденската ни епоха е определяна за първата жена с ярко присъствие в историята на българското изобразително изкуство...
„Голямата шапка“ е премиерното заглавие на старозагорския куклен театър, с което малките зрители ще преминат моста между България и Япония. Спектакълът е по мотиви от японската народна приказка „Химе и голямата шапка“. „Голямата шапка“ е..
Десет спектакъла ще бъдат представени по време на 24-ия Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“, от 22-ри до 26-и април в Ямбол. Това съобщи за Радио Стара Загора Елена Дойчева, директор на ямболския Държавен куклен театър (ДКТ)..
150 деца на възраст от 4 до 14 години са подали заявление за участие в конкурса "Чудонемирчета" в Казанлък, съобщи за Радио Стара Загора Теодора Георгиева, директор на общинска библиотека "Искра". Конкурсът е част от Чудомировите празници, посветени..
Необичаен подход за представяне на операта „Риголето“ предложи Държавна Опера Стара Загора днес на младата публика. Ученици от три паралелки на СУ "Максим Горки", изучаващи испански език, и една англоезична от ГПЧЕ "Ромен Ролан", изслушаха..
Гергана Вълкова е художничка. Тя непрекъснато твори. Има потребност да създава нови картини, да представя познати места по свой начин, да участва в изложби. Има ученици от най-различни възрасти. И всички до един влюбени, в изобразителното..
Фондация "Артин Азинян", Казанлък, спечели проект за Национален конкурс на тема "Нарисувай стих" . Финансирането е 11 500 лева, осигурени от Национален Фонд "Култура". Конкурсът е адресиран към учениците от 5 до 12 клас в общообразователните и профилирани..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net