Днес е 6 май – вторият ден от Великден, който съвпада с още един от най-големите пролетни празници на българите – Гергьовден. 

Празникът е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи.  Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър

В народните вярвания Свети Георги е покровител на овчарите и пастирите. 

Рано сутринта  цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина. С нея може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене.  Още по изгрев стопаните или наетите пастири изкарват стадата „на попас“ – тоест на кратка паша. След  това се извършва първото обредно доене за годината, като най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила. Тя също се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница.

Вярва се, че като пазител на нивите Свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от трапезата на Бъдни вечер, която се съхранява до Гергьовден. 

Според вярването червеното великденско яйце и сламата от трапезата на Бъдни вечер, пазят посевите от градушка или от магии за обиране на плодородието. Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица.

По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание. Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден.  

Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева.  На този ден се посещават целебни извори (аязма).  Традицията се спазва и до днес - от ранни зори в старозагорското село Дълбоки се тръгва към моравите, за да се навлезе в росната трева. 6 май е празник на старозагорското село, а там местните още връзват люлки, за да се люлеят  момите и ергените, които не са срещнали своя другар в живота. 

Още едно старозагорско село има празник на 6 май - в село Могила ще раздадат благословен курбан, без който и предците ни не са сядали на трапезата. А на този ден около нея  се събират всички близки роднини. 

На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Свети Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.

По време на трапезата, преди или след нея се играят гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

На Гергьовден имен ден празнуват  208 016 българи, съобщава БГНЕС. 

Според националната статистика, Георги е най-разпространеното мъжко име в България през 2023 година – общо 143 185 мъже го носят.

54 990 са жените, носещи името Гергана и производните му. Точно 27 530 са жените и момичета с името Гергана, вписани от НСИ през миналата годината.

От новородените през миналата година бебета, името Георги носят 822 момченца