Георги Радулов е от Троян. Съдбата му го отвежда с жената на неговия живот за десетина години в Испания и след като голямата му дъщеря става на 6 години, се връщат в България, в Пловдив. За да учи детето му в българско училище, на български език. Той самият от ученик обича и се увлича от българската история. Така започва да се интересува и да чете, да търси информация, да рови в библиотеки, в музеи и да купува от антиквари стари книги, вещи, снимки, писма  и каквото му попадне, свързано с българските хайдути и хайдушкото движение у нас. Един от най-дейните и инициативни членове е на патриотичното сдружение „Хайдути“. С другите ентусиасти, създали сдружението неуморно търсят и купуват старо оръжие и снаряжение от преди 150-170 години, изучават, популяризират имената на легендарни воеводи като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев, Ильо Войвода, Ангел войвода, Панайот Хитов и Филип Тотю, автора на "живата хроника на българското Възраждане "Видрица"  поп Минчо Кънчев и десетки други не толкова популярни или неизвестни за учените и историята ни достойни и героични българи, посветили се на честта на семейството, рода и родината и на нестихващия порив за политическа свобода и национално освобождение!

   Интересува се живо за живота, делото и връзката на митичния Ангел войвода и съратника на Дякона -  Георги Данчов Зографина за построяването и изографисването на църквата на Араповския манастир. Покрай тези проучвания Георги Радулов открива стенопис с ликовете на двамата просветители свети Кирил и Методий в едноимения храм-паметник в Пловдив. „Тази първа църква, построена след Освобождението от османско иго през 1881 г. посетих покрай посещенията ми във всички черкви, за които се знае, че в тях е рисувал Георги Данчов Зографина. В нея е рисувал и брата на чирпанския майстор- зограф.“, започва разказа си младият мъж.

   Историята на църквата, която е съвсем близо до Чифте баня, в центъра на Пловдив е свързана с голямта любов към Отечеството и патриотизъм на Иван Ничев Бойчев, виден  и уважаван търговец в града на тепетата. Дарил голяма сума лични пари и 4 дка от двора на къщата си за да се построи храм с патрони светите равноапостоли Кирил и Методий. „Това не е никак случайно, защото и той, и тогавашните будни пловдивчани са знаели, че за да оцелеем като народ в тъмните векове на чуждото владичество са помогнали силната християнска вяра, българският език и основата за запазването им – азбуката и книжнината! А основната заслуга за това е на солунските братя!“, продължава разказа си Георги Радулов и вярва, че не е случаен фактът, че чирпанлията Георги Данчов Зографина и брат му рисуват красивата като архитектура нова църква на пловдивчани.  Георги Данчов е оставил 10 сцени с двамата равноапостоли по стените на църквата в Араповския манастир, където работи като юноша по заръка на Ангел войвода заедно с майстор Алекси Атанасов от Асеновград. Кирил и Методий са изобразени докато съставят славянските букви, като епископи ръкополагащи свещеници, които да преписват богослужебните книги и да проповядват на разбираем език  божието слово сред българите. Българският народ в тези сцени е облечен в облеклото на тогавашното население в асеновградския край…

   „Днес гробът на благодетеля и дарител Иван Ничев Бойчев е в двора на църквата „Св. Кирил и Методий“, над него се издига красив паметник“, казва със задоволство Георги Радулов.

   Последното му „откритие“ е малка книжка, която е била издадена в ограничен тираж за българските часовникови кули и редки църкви. В една от статиите в нея, двама от авторите са описали историята на църквата „Св. Неделя“ и на кулата  в Араповския манастир. В тази статия Георги Радулов засича за пореден път информацията за сцената от Стария завет, в която Самсон убива нубийския лъв. Тя била направена по заръка на Ангел войвода.

   „Скоро всеки, който ще може да види този стенопис на старото му място – над чешмата , на северната кула на Ангел войвода, ще може да разбере колко  силни и скрити послания са оставили двамата зографи. Гледайки го, всеки днешен българин ще усети колко умни и прозорливи са били нашите предци, проумявайки, че  преди да започнат борба за национално освобождение и политическа независимост, трябва да се извоюва църковната независимост и  да се борим за новобългарска просвета… Защото  вярата  и силните послания, които тя носи, са ни  запазили като народ!“, завърши разказа си Георги Радулов.