Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Палеокастро – скалното светилище на Слънцето

2
Снимка: Община Тополовград

Тополовградското скално светилище Палеокастро принадлежи на древна мегалитна цивилизация, живяла по нашите земи, разказа Веселин Кълвачев, директор на Историческия музей в града. За пета поредна година група ентусиасти ще се изкачат до мистичния археологически обект в сърцето на Сакар планина, за да отбележат настъпването на астрономическото лято, което тази година е на 20 юни в 23:50 часа българско време. Днес и утре са двата най-дълги дни в годината. Ритуалният поход до Палеокастро е ден по-късно, на 21 юни, петък, от 19:30 часа. По инициатива на Кълвачев хора, които ценят духовното и природата, ще поемат към светилището, разположено между Тополовград и село Хлябово, на около 3 км. западно от града. Там ще пренощуват и посрещнат първите слънчеви лъчи в ранното съботно утро.

В Сакар се намират най-добре запазените мегалити в Югоизточна Европа. "Шест, седем долмена са уникални за Европа, строени преди десетки хиляди години. Правени са далеч преди цивилизацията на траките. Това са места не за погребения, а за медитация, култови места", споделя още историкът.

Внушителните древни творения са били в основата на много легенди, предания и поверия, свързани с тях. Според някои от сказанията тези каменни колоси имат чудодейна лековита и енергийна сила. 

На територията на Сакар планина са описани повече от 800 долмена. На това място през 1973 г. експедиция на траколога проф. Александър Фол открива крилат слънчев диск, за който се смята, че олицетворява изгряването на Слънцебога. Символът се среща в древен Египет и Месопотамия. Той днес е експонат в тополовградския музей.

Регионът е известен и с друг любопитен факт. Тополовград се превръща в център на камиларството у нас. След Ньойския договор от  1919 г. хиляди тракийски българи от селата около Дедеагач, Гюмюрджина и Малгара, в продължение на няколко години, напускали родните си места и се заселвали по тези земи. Някои от бежанците успели да докарат по новите места и камилите, с които се препитавали. През 1924/1925 г. бежанците, населяващи територията на страната, се увеличили и паралелно с това камиларството постепенно се развивало. Според историческите сведения камилите в Кавакли /Тополовград/ наброявали 300. 






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите на 2024 г.

За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г.  Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..

публикувано на 06.01.25 в 14:03

Стойчо Стойчев: Станахме свидетели на чудо в природозащитата

През изминалата година станахме свидетели на  завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..

публикувано на 05.01.25 в 17:55

За книгите и баницата

Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..

публикувано на 03.01.25 в 17:53

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

    В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..

публикувано на 06.01.25 в 07:10

Традиционни рецепти за празничната трапеза от баба Пенка

В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..

публикувано на 31.12.24 в 12:05

Шеф Иван Агафинов за храната като философия

Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..

публикувано на 31.12.24 в 12:03

Историята на Ахмед - между два свята

Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Пътят на какаото: от Югоизточна Азия до предизвикателството за бутиков бизнес в България

Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..

публикувано на 30.12.24 в 11:54

Три дни и три нощи се приготвят ястията за Нова Година в Япония

Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора  Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..

публикувано на 30.12.24 в 10:00
снимката е илюстративна

Нова Година в Стара Загора век назад, когато част от господата остават без шушони след бал

В началото на миналия век  в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите  били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете.  Защо топовните салюти били точно..

публикувано на 30.12.24 в 09:45