Третият събор „Ангел войвода“, организиран от Сдружение „Хайдути“, Араповския манастир и Община Асеновград ще се проведе от 28 до 30.06. на поляната пред Араповския манастир. Събитието и тази година включва много богата фолклорна програма. Гостите и участниците ще видят историческа възстановка на битка между четата на легендарния Ангел войвода и местен бандит, тормозил населението в асеновградския и пловдивския край преди век и половина, ще се насладят на кулинарна изложба и трапеза „С бабините гозби“, посещение на старо българско село с посуда и мебелировка от Възраждането, беседа за видни и велики българи, свързани с Араповския манастир, ревю на автентични народни носии от всички краища на страната демонстрация на стари български занаяти и др.

  Манастирът се намира на 10 км от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай, в посока за с. Златовръх, след с. Козаново. Приема се, че е единственият манастир, построен в равнината по време на османското владичество. Местното население започнало строежа на светата обител през 1856 г. до свещен извор /аязмо/, с дарения. В двора й  се издига голяма каменна кула, която била издигната по заръка и с пари на Ангел войвода, когото местното население нарича "Закрилника на Родопите". Той бил и главният дарител за изграждането на манастира.

 „Араповският манастир е прекрасно място, където могат да се срещнат  българският бит, култура и история и да покажем, че можем да се гордеем, че сме българи с това, което са ни завещали предците“, споделя един от основните организатори -  Георги Радулов от Сдружение „Хайдути“. „Бих препоръчал на всеки, който  иска да се докосне до корените си,  иска да разбере кой е и от къде идва – да дойде и в 3-те дни. Каквото и да не успее да види, все ще е жалко“, продължава г-н Радулов.

  В беседата си в събота, 29.06. от 16 ч. той ще разкаже интересни неизвестни или позабравени факти за велики личности, които са били свързани или са живели в Араповския манастир. Ще стане дума за автора на "Видрица“ поп Минчо Кънчев, който има огромна роля не само за създаване на комитетите на Левски, но и за оцеляване на заточениците ни в Диарбекир и в живота след Освобождението. За брата на Иван Вазов – Борис, който заедно с Владимир, бъдещия генерал, майка им Съба Вазова и баба им Ана, са се спасили в светинята по време на Руско-турската освободителна война. Борис Вазов бил доброволец във войните за обединението на България, дипломат и писал на ръка главите на „Под игото“ и други съчинения на Патриарха на българската литература, заради проблеми с очите му…

  Друг забравен или не толкова известен българин, за когото ще разкаже Георги Радулов, е отец Сава Катрафилов Благодарение на него са събрани половината участници в Ботевата чета, а всички са заклети от него при стъпването на Козлодуйския бряг…Ще оживеят съдбите на игумените на светата обител, които са били революционери, посветили живота си на освобождението на Отечеството…

  Специално внимание с епизоди от живота, анализ на стенописите му и посланията и със снимки, откупени от ателието му, Георги Радулов ще отдели и на сподвижника на Апостола Георги Данчов Зографина. Той започва да изучава зографското изкуство като юноша под ръководството на майстор Алекси Атанасов от Асеновград в църквата „Св. Неделя“ в манастира.

  Няма как беседата да мине без разказ за живота и делата на Ангел войвода, патрона на събора! Той бродил из почти цялата поробена българска земя 30 години, построил 7 църкви в пловдивския и асеновградския край, ходил в Света гора. Дарявал и заръчвал книги, църковна утвар и стенописи за построените с парите му православни храмове, които пазели и съхранявали българското самосъзнание, език и дух! „Затова ние от Сдружение „Хайдути“ правим с разкази, гостувания и възстановки в училища, градове и читалища  всичко, за да възкресим името и делата му в името на Българската православна църква и на борбата за свободата на народа ни! Затова ще се борим и личността и стореното от Ангел войвода да бъдат включени в учебниците по история!“

  „Всеки, който е с чисти помисли и иска България да стане по-добро място за живеене, може да започне от Араповския манастир!“, прикани Георги Радулов.