Село Ловец е на 20 км от общинския център Стара Загора. Съществуват данни, че живот тук е имало от праисторическо време.
Докато чакам да стане време за срещата ми с кметския наместник Недялка Янкова на пустия селски площад, вниманието ми привлича красивата и величествена сграда на селската църква, чийто кръст е наклонен, мазилката и част от корнизите по прозорците и купола са частично увредени, стъклата са замазани… Тази гледка удря право в сърцето!
Иззад завоя пристига почти спортно облечена жена на велосипед, с която разменихме поздрави за „добро утро!“ и разбрах, че това е г-жа Янкова. Ведрото й излъчване и усмивка бързо скъсяват дистанцията. Оказва се, че с усмивка, разбиране и желание да подкрепи всеки, общува с жителите на селото.
При влизането в сградата на кметството, в чийто двор са подредени добре гледани цветя, госпожа Янкова показва паметната плоча в ляво от входа с имената на всички жители на с. Ловец, които са загинали в двете Балкански войни, в Първата и Втората световна войни.
Започваме разговора с кметския наместник на селото, което по време на османското робство се е казвало Авджи Дуванджии, което означава „ловци-соколи“, защото българите, заселили се около турския чифлик се занимавали с обучението на соколи за лов. След Освобождението селото било преименувано и до 1950 г. се казвало Ловеч, но след това последната буква била поправена и селото става Ловец.
Връщайки се в спомените си, Недялка Янкова разказва, че живяла до 7 годишна възраст в селото, когато било живо и многолюдно – с над 1 000 жители. Хората работели по полята, в зеленчуковите градини, гледали крави и овце, били задружни и се подкрепяли… После се преместили със семейството й в Стара Загора. Но всяка седмица се прибирали от града. А днес трудно можеш да срещнеш някого на площада. За съжаление някогашното училище с три големи стаи и салон, с камбана, която биели с брат й и другите деца, докато тичали да се крият в мазето му и да се катерят по покрива или да ритат топката в двора – отдавна не съществува, дори като сграда. Не съществува и здравата му каменна ограда, а църквата „Св. Рождество Богородично“отдавна е затворила врати, с тъжно наклонен кръст…
„Не ми се иска ,този храм построен с доброволния труд от всяка къща в селото и с дарения, да си отиде с възрастните хора, които останаха малко и заради нашето безразличие…", казва кметицата.
Писала писма и жалби до всички институции за спасяването на църквата и вярва, че ще я спасят с общи усилия. "Също като бялата лястовица в Йовковия разказ „По жицата“ , надежда за това ми дава една малка бяла птица! Бялата забулена сова, която създаде свое семейство под купола на Божия храм тази пролет, за мен е знак, че можем да го запазим и да му вдъхнем живот! Защото, какво сме ако нямаме вяра и надежда, ако не вярваме в доброто у човека? Вярвам, че с църквата ще съживим и село Ловец…Трябва да оставим нещо на тези след нас!“, сподели с оптимизъм и надежда мечтата си Недялка Янкова.
С тази надежда е направила и красивия детски кът в паркчето до кметството и до обновения пенсионерски клуб...
Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net