Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художникът Димо Генов: Творейки правим автопортрет на живота си

6
Димо Генов в Галерия "Зодиак"
Снимка: Мила Маринова

Днес рожден ден празнува Димо Генов, един от най-харизматичните художници на Стара Загора. За по-младите си колеги той е не само любим учител, а вдъхновяващ пример за пословично трудолюбие и отдаденост към изкуството. Помня, че едно от първите ми интервюта беше с него и брат му Мишо Косев, в Старата галерия. Разговаряхме оживено до един голям, черен, роял разположен сред картините от постоянната експозиция. Притеснявах се, че лентата на магнетофона няма да стигне да запиша всичко, когато Димо Генов наведе глава, запали поредната цигара и тихо промълви: "Човекът на изкуството вади на бялото платно това, което има в себе си."

Художниците имат славата на затворени хора, с пестелив речник. Димо Генов разчупва тази рамка. Роден е в семейство на търговски работник на платове и модистка на дамско бельо. Кръстен е на дядо си Димо, фелдшер, убит по време на Балканската война. Рисува от малък. "Майка ми по цял ден беше пред шевната машина. Идваха у дома известни актриси от София, да си шият при нея, и тя нямаше време да се занимава с нас. Рисуваше ни нещо. Ние с брат ми го прерисувахме. Нашата игра в повечето случаи е била непрекъснато да рисуваме, да майсторим, да измисляме..."

С пословичното си чувство за хумор уточнява, че дипломата му, от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", където се дипломира през 1974 година, е на половин век. Над 40 са самостоятелните му изложби, последната със заглавието "НеОчаквана изложба", се случи в края на март. 57 творби, малък формат, бяха представени в бутиковата изложба експонирана в Художествена галерия Стара Загора. "Малките формати остават извън големите изложби, но са много по-интимни, истински и представят лични моменти, дори в размера на гербова марка. Този малък формат е моята реакция срещу съвременното крещене, срещу големите плакатни формати," сподели тогава художникът. Първите уроци по рисуване Димо Генов започва при известния художник Стоян Йорданов. В кръжока по рисуване го води брат му Мишо Косев. 

"Било е 1957-1958 година. На големите Стоян Йорданов им сложи бюст на Сталин, да рисуват глава, а на мен, като по-малък, ваза с лалета. В пети клас посещавах кръжока по рисуване в Пионерския дом. Ръководител беше наскоро завършилата Художествената академия Евтимия Дюлгерова, съпруга на театралния режисьор и актьор Борис Дюлгеров. Евтимия и Борис Дюлгерови напуснаха Стара Загора и отидоха да живеят във Велико Търново," разказва с усмивка собственикът на първата частна галерия "Зодиак," който продължава своя детски път към Вселената на изобразителното изкуство с помощта на Стефан Ножаров. Художникът на Драматичния театър в Стара Загора поема часовете по рисуване в Пионерския дом. През 1961 година е организирана Първа окръжна пионерска изложба. От целия окръг са изпратени над 700 рисунки. Димо Генов печели първа награда за графика и парична премия от 200 лева. Купува си любителско фотоапаратче. "То събуди в мен безкрайната любов към снимането, към запечатването на разни събития, до ден днешен." 

Димо Генов кандидатства в Художествената гимназия в София. На приемните изпити се явяват над 700 ученици от цялата страна. Той е един от издържалите. "Като намерих името си между приетите, имах чувството, че ще литна. Не мислих, как ще е в София, как ще ме издържат." 

В прикачения звуков файл може да чуете как продължава историята на Димо Генов в столицата, кои забележителни личности оставят светли спомени в съзнанието му, защо не харесва общуването на високи децибели, кога и при какви обстоятелства започва поредицата "Насаме с Караваджо, Ел Греко, Ван Гог, Майстора...", в която показва възхитата си към великите творци, как живее една календарна година в ателието на преподавателя си Янаки Манасиев, на какво е научил тримата си сина...

Днес няма да забравим да припомним, че Димо Генов, заедно с брат си Михаил Косев, съпругата си Николина и дизайнерката Росица Николова направиха четири копия на Самарското знаме и възстановка на знамето на старозагорските въстаници от 1875 година. Той е един от членовете на екипа работил по аранжирането на витрините на Регионален исторически музей-Стара Загора, на Дом "Литературна Стара Загора"... 

С ръка на сърцето художникът признава, че е имал доста съблазнителни предложения да направи кариера зад граница, но не съжалява, че е останал в "поетичната столица на България".  "Мисля, че се опитах с присъствието си да дам малко топлина на този град. Ние с брат ми сме родени на ъгъла на "Генерал Столетов" и "Методий Кусев" 57, където сега са репетиционните зали на операта. Там беше къщата на родителите ни. После я събориха и построиха друга, която надстроих. От 51 години живея в нея."  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Богата културна програма и ремонти на основни сгради в Стара Загора

Тази вечер от 20 и 30 часа е последната от трите летни музикални вечери под звездите в Стара Загора . От ефира на Радио Стара Загора заместник-кметът на община Стара Загора Милена Желева покани жителите и гостите на града да посетят това събитие..

публикувано на 08.08.24 в 11:02

Храмовете в пограничните райони на област Ямбол представят от местно сдружение

Храмовете в пограничните райони на област Ямбол представят от местното сдружение „Шарена сол“ с проекта си „Християнски светини“. Чрез подробно заснемане и дигитализация те целят да съхранят знанието за близо 40 черкви и параклиси в граничещите с Турция..

публикувано на 07.08.24 в 15:05
Казанлък - Исторически музей „Искра“

Екипът на Художествената галерия в Казанлък започва работа по проект за изграждане на депо „Съвремие“ към институцията

Екипът на Художествената галерия в Казанлък започва работа по проект за изграждане на депо „Съвремие“ към институцията. То ще бъде своеобразен дом за творчеството на всички визуални артисти, развиващи своята творческа дейност на територията на..

публикувано на 05.08.24 в 10:00

Ще изчезнат ли традициите на котленския килим?

На гости на майстор-тъкачката на котленски килими Величка Съботинова са две от нейните многобройни ученички – Нели Стоянова и Жана Качакова от Бургас. Двете приятелки всяка година идват за Фестивала на етносите и котленския килим.   Величка..

публикувано на 01.08.24 в 14:57

Хореографът на „Дон Кихот“ Аршак Галумян репетира с балета на Старозагорската опера

Днес започват последните репетиции, които ще бъдат водени лично от  хореографа на балета „Дон Кихот” Аршак Галумян - с трупата на балета на Държавна опера-Стара Загора. Зрителите ще видят бляскавия и лъчезарен спектакъл на сцената на Античен форум..

публикувано на 29.07.24 в 10:02

Ези-тура или когато облечем думите в музика

Поредната песен от музикалната колекция „Пеещи артисти“ е вече в музикалния ефир. Накратко: песента се казва „Ези-тура“, текстът е създаден специално за Пеещи артисти от един от най-прекрасните български лирици Найден Вълчев – автор на песента на..

публикувано на 25.07.24 в 10:21

Котел посреща 15 000 гости, Радио Стара Загора излъчва от фестивала на етносите

Сгушен в лоното на Източна Стара Планина, котленският парк „Изворите“ ще посрещне около 15 000 гости на фестивала на етносите, багрите и котленския килим в дните 26, 27 и 28 юли , информира за Радио Стара Загора кметът на община Котел - Коста..

публикувано на 23.07.24 в 09:36

Ивелин Керанов – 40 години на сцена, 60 години в живота и премиера в „Дон Кихот и Дон Санчо“

40 години на сцена, 60 години в живота и премиера на „Дон Кихот и Дон Санчо“. Поне три повода за среща с актьора Ивелин Керанов, въпреки че всяка среща с него е повод и смисъл. За разговор, за усмивка, за размисъл. Премиерата на „Дон Кихот и Дон..

публикувано на 22.07.24 в 14:22

Никола Попов - забравеният майстор на гравюрата

На 25 юли (четвъртък) 2024 година, от 18:00 часа, в Западната зала на Художествена галерия – Стара Загора ще бъде открита изложбата „Щрихи и състояния”, представяща живота и творчеството на родения в Стара Загора първи български академично школуван гравьор..

публикувано на 22.07.24 в 13:15

Завърши изпълнението на проект „Създаване на дигитален хъб Чудомир“

Завърши изпълнението на проект „Създаване на дигитален хъб Чудомир“, който беше представен пред посетители в петъчния ден. Дигитализирани са 121 бележника, с обем над 5000 страници. От тях 62 броя са достъпни за работа на място в дигиталния хъб и..

публикувано на 20.07.24 в 10:05