Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художник- колекционер притежава ръкописи на Дякона

    Художникът Александър Алексиев  е роден през 1958 г. в родното село на воеводата Стефан Караджа , което днес носи неговото име. / Турското му  име било Ичме./ Учил в Художественото училище в Казанлък. От 1990 г. започнал да търси и купува снимки, писма, документи, вещи, оръжие и всичко свързано с българската историческа памет. През  2000 г. попаднал на  ножа на неговия земляк Стефан Караджа, пред чийто паметник е сниман с българско знаменце в ръка пред най-големия паметник на български воевода у нас. И го дарил на Националния исторически музей. През 2014 г.  по негова инициатива е учреден Съюз на частните колекционери.  Но не спира да спасява от забвение българската история и да дарява… Постоянно прави дарения на музеите в страната и на НИМ. „Постоянно дарявам и ще продължавам да дарявам защото девизът ми е „Спаси и сохрани!“, споделя художникът-колекционер.

  През 2005 г. новините на националната телевизия започват с голямото му откритие, свързано с Левски. Ръкописите на „Догматическо богословие“, за които е категоричен, че са написани с ръката на Дякон Игнатий, са представени в Духовната семинария в присъствието на епископ Сионий. „ Но и до днес не са издадени, аз за жалост нямам пари да ги издам! Аз съм казал отдавна, че Раковски и Левски са емигранти в Родината си! Като художник съм правил една година графологически експертизи!“, каза за Радио Стара Загора  с горчивина Александър Алексиев.  

Налага се въпросът „Защо никой от историците, изследващи живота и делото на Левски не се заинтересува от тези ръкописи?“, защото всяка нова снимка, всеки документ от него и за него, всяко писмо от неговата ръка и всяка вещ, за които има и най-малка вероятност да са свързани с Апостола, могат  да бъдат проучени и изследвани с най-новите научни методи на науката. И  да се докаже или отхвърли възможността да са  притежавани или използвани от него.

  Най-малкото, защото историята се пише много след събитията и реалните личности. “И защото жадните за българска духовна култура, трябва да бъдат удовлетворявани. То е като жив извор..  Затова трябва да предаваме на младите страстта  към дирене и съхранение на националните ни ценности!“, казва Александър Алексиев.  И добавя, че бронза и хартията са  вторична суровина, а ние сме призвани ги превърнем в първична суровина. А личности като Раковски, Левски и Ботев, превърнали се още приживе в титани на българския дух и мисъл, имаме нужда да ни вдъхновяват, да ни служат за пример и да формират българското ни национално самосъзнание. Защото имената им отдавна са свети за всеки българин, издигаме ги на пиедистал, но те са били хора, от плът и кръв, българи като нас…






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Музика за петима: Тризнаците вече са в дома на Даниела и Димитър

Доскоро съседите на Даниела и Димитър Димитрови чуваха от горния етаж звуците на виола и тромбон, но от няколко дни музиката е придружена от много по-висок тон – плач. Да, музикалното семейство вече свири в „състав“ от петима.  Даниела и Димитър са горди..

публикувано на 21.11.24 в 13:48

В дома на адвокат в Стара Загора преди век за първи път се ражда идеята за опера в Стара Загора

За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей.  Две години преди първата оперна постановка –..

публикувано на 20.11.24 в 10:00

Невена Цонева: Музиката е универсален език, а не категория, в която да бъде творецът

Нова страница за нас. Така определи изпълнителката Невена Цонева творческия път, по който самостоятелно поемат с барабаниста Венко Венков. Тя сподели, че тепърва се учат да достигнат до хората, чрез своя собствен стил музика. Невена Цонева счита,..

публикувано на 15.11.24 в 13:50

Бюст -паметник на Димитър Наумов откриват в събота в Садово

Бюст-паметник на Димитър Наумов ще бъде открит в събота в едноименната Професионална селскостопанска гимназия в Садово, съобщи директорът на учебното заведение Димитър Йорданов.  От 2023 година школото носи името на видния старозагорски общественик, а..

публикувано на 14.11.24 в 19:08

Историята на една овчарска гега и най-стария дърворезбар в България

Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е  на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през  през 1912 година.  Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в..

публикувано на 13.11.24 в 09:10

Какво е да си добър и колко струва добротата?

На 13 ноември отбелязваме Световния ден на Добрината. Традицията е от няколко десетилетия. Тя води началото си от 13 ноември 1998 година.  Тогава Токио става домикин на Първата конференция на Световната организация по доброта. Форумът приема и Декларация..

публикувано на 13.11.24 в 07:05

Традиционен конкурс за сурвачки в Стара Загора

Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..

публикувано на 12.11.24 в 15:39

В Зоопарк Стара Загора извършиха есенно обезпаразитяване и преглед на животните

В Зоопарк Стара Загора бе проведено обезпаразитяване на животните от 4 до 8 ноември 2024 г. В процеса са участвали д-р Найден Илинов, ръководител на зоопарка, проф. д-р Цветан Чапръзов от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, гл.ас.д-р..

публикувано на 11.11.24 в 16:35

В Стара Загора икона на Свети Мина сбъдва желания на вярващите

Икона на Свети Мина , по-стара от църквата, в която се намира, пази  катедралният храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис - Михаил" в Стара Загора.  Иконата на Свети Мина е от 1830-1840 година.  Преди да бъде пренесена в..

публикувано на 11.11.24 в 11:10

Изкуственият интелект: Поглед в бъдещето

Изкуственият интелект (AI) ще играе ключова роля на пазара на труда през 2025-та. Все по-масовото му навлизане води до дълбоки трансформации, защото  катализира промени, които засягат работния процес. Немалко професии и работни места с преобладаващо..

публикувано на 08.11.24 в 13:11