На 17 юли 1960 година в Стара Загора е представена първата постоянна експозиция на Градската художествена галерия. Историята й започва с идеята на Атанас Кожухаров за създаване на колекция от картини към археологическото дружество „Августа Траяна”, през 1908 година. Първото дарение е портрет на Кольо Ганчев изрисуван от Никола Стоенчев, припомни директорът на галерията Катя Тинева-Гюрковска.

Благодарение на Антон Митов и Васил Маринов с подкрепата на Атанас Гюдженов и с даренията на старозагорски художници като Никола Стоенчев, Евгения Илиева, Васил Димов, Васил Костакев се поставя начало на малка сбирка, която се разраства и след години сформира „картинен отдел” към Историческия музей в града. 

През 1958 година с решение на Общинския съвет, се поставя началото на Градската художествена галерия като самостоятелна културна институция. Колекцията на Галерията включва живопис, графика, скулптура, икони и приложни изкуства. Във фондове й се съхраняват над 5000 произведения на българското изобразително изкуство.

През годините нейната активна изложбена и културна дейност се свързва с две емблематични сгради. Първата е старата сграда на БНБ. Тя е дом на картините от 1977 година до края на 90-те години. Втората е емблематичната сграда на Градските хали, построена през 1934 година и превърната в Художествена галерия, след 2000 година. 

В момента освен постоянната експозиция старозагорци и гостите на града могат да разгледат изложбата "Разговор с природата" на Атанас Михов. През 2024 година се навършват 145 години от рождението на художника. 

В извадки от негови неиздадени спомени, публикувани през 1954 година в малката монография на проф. Борис Колев, четем: „Гдето видех по двора листче, все го обръщах да видя дали няма нещо нарисувано”. Първите стъпки на бъдещия творец са проправени от неговия учител по рисуване Георги Евстатиев. Той полага особени грижи за развитието му и го насърчава да продължи своето образование. През 1897 година Атанас Михов е приет да следва живопис в Държавното рисувално училище в София, където негови преподаватели са Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин. Впоследствие Вешин ще остане за него „духовен настойник” във времето. Атанас Михов е един от основоположниците на пейзажния жанр в българското изкуство. И до днес остава художникът, чието творчество ни разкрива онази невидима връзка и притегателна сила на вдъхновение и хармония, която природата има с него. С този, който умее да разговаря с нея и да се превърне в „певец на тихия пейзаж”, както го нарича Константин Щъркелов.

В експозицията са включени 26 произведения, представящи различни периоди от творчеството му. Творбите са притежание на Художествена галерия – Стара Загора, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия и Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен и могат да бъдат разгледани до края на месец септември.

Директорът на галерията сподели още, че на 25 юли се открива изложба посветена на живота и творчеството на Никола Попов, първият български художник и график, получил академична подготовка след Освобождението. Защо името на единствения представител на България в секцията „Гравюра и литография“ на Световното изложение в Париж през 1900 година приживе потъва в забрава? Отговорите на тези и други въпроси търси изложбата „Щрихи и състояния. Никола Попов (1868 - 1954)“ с куратор Елисавета Станчева.