„Самостоятелната експозиция на Слави Славов е своеобразна покана към публиките в града да осмислят творчеството му от последните години. Той е от колегите, които не обичат шума, защото олелията е лишена от функция, за разлика от рисуването, което придава смисъл на съществуването“, разказва д-р Милен Алагенски, председател на Съюза на българските художници под липите.

„Слави Славов преминава през всички етапи на традиционното ни художествено образование, в епохата на социализма. Сякаш личният му път следва общите принципи на поколението, а именно бягството от конкретиката на реализма и търсенето на собствен индивидуален почерк. Творбите му са лирични и витални, напомняйки за барелефа – като че ли по-голямата част от обема се намира зад хартията. Рисунката му е подчинена на идеята да се рисува без линия - също както в природата чистата линия не съществува, тя е видимата граница между контрастни стойности. В опит за отделяне от претенцията, Слави Славов не озаглавява рисунките и изложбите си. Не ги подрежда по цикли, сюжети или хронологии. Способът му на рисуване е такъв, той не сяда да рисува определена идея, а да визуализира разсъжденията си върху хартията. Именно това е най-силното му умение – да дорисува, това което ни заобикаля с непреходни стойности, издигайки го до изкуство“, допълва Алагенски.