Един от легендарните български войводи, закрилник и на поробеното българско население е Стоян - Индже войвода. Той живял през 18-ти и двадесетте години на 19-ти век и за родното му място спорят няколко селища, сред които са селата около Бакаджика – Ямболско, Попово – община Болярово и градът на стоте войводи – Сливен. Започнал най-напред бунтовната си дейност като дезертьор от еничарския корпус, присъединил се към бандата на кърджалията Кара Фейзи. Отцепил се от разбойническите отряди, се превърнал в смел и последователен защитник на онеправданото българско и турско бедно население, с основен район на хайдутуване в Странджа, Сакар и Бакаджиците… Участвал във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо - неговия прочут байрактар. Приема се че загива геройски на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.
За Индже/ Стоян/ войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Противоречивият и обаятелен образ на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“. Прозвищет, с което остава в историята – „Индже" означава тънък, висок, напет. Историците приемат, че е роден между 1755 и1760 г., дори има съмнение за 1765 г.
Според 83-годишната Герга Куцарова от Котел, истинското име на митичния Инджe войвода е Иван, а не Стоян. Остава в преданията и в историята като Стоян, защото така го описват Иван Вазов и Йордан Йовков, които взели за основа на своите творби спомените на нейния пра-прадядо.Това разказват предците й.
От бащата на своя баща чула преданието, че Индже войвода си извоювал правото да води хайдушката дружина в оспорвана надпревара с Кара Кольо и Тодора Каваклийката. Тодора била смела българка, която се предрешила като мъж и се присъединила към хайдутите на Инджето. Правото да стане войвода щял да получи този от тримата, който прокара куршум през пръстен от няколко разкрача, да прескочи реката край Сойряшката поляна и да хвърли камък най-далеч. “Кара Кольо прескочил реката, но не успял на улучи отвора на пръстена. Тодора съборила пръстена, при прескачането на реката цопнала във водата и казала, че който я надхвърли, той ще бъде войвода занапред. Единствен Индже прокарал куршума през пръстена, прескочил реката и надхвърлил тодориния камък. Така спечелил правото да води четата. Когато трябвало да изсушат дрехите си след надпреварата, всички с почуда разбрали, че Тодор е Тодора и тогава се родила и хайдушката песен:
„…Де се чуло и видяло
Мома войвода да стане
На нас, на 300 мина юнаци,
Юнаци с накривени калпаци…“ разказва баба Герга.
Индже войвода бил от с. Урумини кьой, днешното с. Мрамор, Кара Кольо бил от Горната махала – Вакъвец, днешното с. Устрем, а Тодора Кавклийката – от Каваклии, днешният Тополовград. Пра-прадядото на баба Герга дал свой кат дрехи да погребат войводата, продължава разказа си възрастната жена. С гордост говори за изпълнената заръка на своя дядо - след 60 години да запази жив спомена за легендарните Индже войвода, знаменосеца му - Кара Колю и Тодора –каваклийката, която предрешена като мъж оспорвала войводските претенции на двамата силни и корави българи….
На 9-ти юли 1960 г. дядото накарал внучката си да си облече новите дрехи и тръгнали за близкия Тополовград. На една чешма по пътя, към историята за легендарния хайдутин, старият човек добавил с гордост и факта, че неговият дядо е дал новия си кат дрехи за да погребат Индже войвода. И я накарал да обещае, че когато върнат земите, с парите от тях ще направи паметник в негова чест.
Днес, повече от 60 години, баба Герга е изпълнила обета си пред предците си и паметникът на Индже войвода чака решение на общинския съвет в Тополовград къде да бъде поставен.
Едно от нарушенията в кампаниите Черен петък е да се обявява процент сумарно събран между два различни типа намаления . Например търговец е провел есенно намаление и един месец е продавал стоките си с 30% отстъпка. За Черния петък той иска да..
Образите на Левски, поп Минчо Кънчев и местния революционер Бойчо Русев ще оживеят на 9-ти ноември в с. Преславен. Членовете на клуб „Поп Минчо Кънчев“ ще представят две възстановки „Приключението Видрица“ и „Зазимяване на хайдушко оръжие“ пред..
Спектакълът "Децата и зависимостите" ще представи тази вечер от 19 часа Пето основно училище "Митьо Станев". Зад сценария на постановката стои колективен труд, актьори са децата от училището, а режисьор е добре познато име – Радост Младенова..
Небето винаги сме свързвали с необятното, с космоса, с мечтите, неизвестното, далечното и недостижимото. Милен Димов е създател на рекламни и други аудио-визуални продукти за радио, телевизия, интернет. Радио водещ и звукорежисьор остава в кръвта..
Етнографска експозиция в стара пашакьойска къща откриха в Болярово. Музеят се помещава в реставрирана автентична къща в града на поп Атанас Николов, която е съхранена от периода след Освобождението, съобщиха от общинския пресцентър. На сградата е извършен..
Организацията „Синя Гордост“ ще заведе 120 футболисти и треньорите им от детско-юношеската школа Локомотив –Стара Загора на прожекцията на филма „Гунди- Легенда за любовта“. Билетите се поемат от феновете на "Левски". „Идеята е чрез филма децата да..
Над 25% от всички раждали жени са преживели следродилна депресия, а между 50 и 80% в следродилна тъга. Точни данни няма как да се определят, тъй като повечето жени не търсят помощ, каза за Радио Стара Загора клиничният психолог и психотерапевт Радост..
Нов проект на Еразъм+ в Африка и Йордания планира Тракийският университет за следващата година. В колаборация между Ветеринарно-медицинския, Педагогическия и Аграрния факултет, студентите и преподавателите ще се включат в дейности като..
Ивайловград е живописно градче. Оживено място за търговия и развитие на занаяти, в миналото. Селището е възникнало в края на ХVІ век, в близост до разрушения средновековен град и митрополитски център Лютица /днес квартал Лъджа/, под името Ортакьой, наречено..
Нова Загора и тази година посрещна занаятчии от близо и далеч за празника на града -Петковден. Изложението "Живата традиция" се провежда от 9 октомври, а днес е кулминацията на празничните събития в града. Различни занаяти като ножарство, дърворезба,..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net