В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка историческа ценност  с поемата и лика на воеводата Хаджи Димитър попада неочаквано в Георги Радулов. Досега бяха известни само два екземпляра от календара.  Това е изключително събитие, защото от любов към България и желание да даде съдържание на интереса си към българската история,  Георги Радулов  се връща след години работа в чужбина у нас, включва се в дейността на Сдружение „Хайдути“ и участва в подготовката на съборите „Ангел Войвода“ край Араповсккия манастир  до Асеновград. От тази година е студент по история в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Човек, който знае за изключителния интерес на младия мъж към българската история и велики личности от хайдутството,  Възраждането и националноосвободителното ни движение, му предложил календара, който открил в стар архив.

 На календара, издателят Христо Ботев е отбелязал всички дни за 1875 г., имената на християнски светци и на борци, дали живота си за освобождението на българския народ.  Паисий Хилендарски е споменал 24-ма български светци, а  Ботев – 62-ма. Сред тях са имената на Васил Левски, отбелязан като великомъченик, братя Миладинови, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, 40-те диарбекирски заточеници, Никола Войводов и Цвятко Павлович, които преди Ботев правят опит да отвлекат немски параход за да вдигнат на въстание българския народ и др. „На 30 юли  е отбелязано  „Великомъч.Стефан Караджа“, а на 5 август: „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь“, пред които видния калоферец се прекланя. В средата на листа поетът е поставил литография на Хаджи Димитър и е публикувал едноименната си балада. Това е ключ към последните дни на воеводата. Хаджи Димитър е умрял на 5-ти август, а не на 18-ти юли, както учим и до днес по история“, каза за Радио Стара Загора Георги Радулов.  Още тогава българите, които се вълнували от всички въпроси, свързани с нашата духовна и политическа независимост, са се вълнували от събитията през 1868 г., когато четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа минава в българско и съдбата й. „Действията й  са не само принос в националноосвободителната борба, но дават тласък и на борбата за църковна независимост. След разгрома й, се появяват над 1 100 статии за българите в европейската преса“, разкрива бъдещият историк.

  Още тогава жителите около с. Аджар, дн. Свежен са търсили повече информация и са разказвали по между си за оцелели четници, които се грижили 3 седмици за ранения си воевода. На вр. Къдрафил двамата се спасили, а третият издъхнал. „За тези събития е писал и Никола Начов в малка книжка от 1932 г., в която описва спомените на Еньо Кърпачов от Калофер, който работил в Цариград и имал достъп до османските архиви. Калоферецът разполагал с данни, че през 1520 г. Султан Селим I освободил от данъци българите край местността Караджадаг в Средна Сърнена гора, близо до с. Свежен. Разрешил им да носят оръжие и сами да се разпореждат в селището си. Еньо Кърпачов  също разказвал в спомените си историята за трима четници от хаджидимитровата чета, които се укривали на вр. Къдрафил. Единият загинал, а другите двама се  спасили. Той не споменава името на воеводата, но за всички е ясно, че това е точно х. Димитър“, разказва Георги Радулов.  

  За бъдещия историк, който от дълго време изследва живота и делото на Ангел воевода, още един факт е много  интересен – на датата 30-ти ноември, Ботев наред с Андрей Апостол  Първозвани, е отбелязал и св. Ангел Воевода, за когото многократно е писал преди това.

 „Всички дати и години на включените светци и българи в календара са верни. Ботев е обърнал сериозно внимание на всички, които са се борили за свободата ни и са платили с най-ценното – живота си. Той е знаел, че Стефан Караджа умира на 30-ти юли, а хаджи Димитър на 5-ти август, а не както е прието досега – на 18-ти юли. Така, че е време да се преразгледа този факт, както и лобното място на воеводата“, смята Георги Радулов.