На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота на българите след Освобождението, описва националния ни характер и критикува типичните национални и балкански черти. Пътувал много по света, описва и се опитва да прилага положителните примери в отечеството ни, заимства идеи от пътуванията си за своите произведения…
„Изключително честен, открит, обаятелен, щедър, демократ по убеждения, чувствителен към болките на обикновените хора, и до днес не само неговите съграждани, но и много българи го чувстват близък и го наричат често само със собственото му име – Алеко.“, разказва уредничката в къща музей „Алеко Константинов“ Анатолия Тодорова.
Алеко Константинов произхожда от един от първите свищовски родове - роден е в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов. Майка му е от голямата видинска фамилия Шишманови. Обучението му започва с частни учители вкъщи с Янко Мустаков, създател на първия хор и Емануил Васкидович, създал първото светско училище. Продължил в Светиноколското училище на възрожденеца Христаки Павлович. В прочутата Габровска гимназия, станала известна като Априловската, учи заедно със съгражданина си и връстник Цветан Радославов, авторът на текста на българския химн. Прекъсва заради Априлското въстание.
На 27 юни 1877 г./ по нов стил/ Свищов става първият освободен град от руските войски и се създава Първото гражданско управление. Канцеларията на свищовското губернаторство се установява в родния дом на Алеко. Тогава той е 14-годишен и става писар, а Иван Вазов е регистратор в канцеларията. Завършва образованието си през 1881 година в гр. Николаев, по-късно записва и право в Одеса, след което се връща в родината.
В България започва работа в столицата като съдия и прокурор. Като адвокат често защитава бедните и онеправдани българи безплатно, а след делата "пропускал" да вземе хонорарите си .
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Обича да пътува, посещава много страни. Пътува и из България. Пътуването е извор на вдъхновение, на родолюбие и на преклонението му пред българската природа. Поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх през 1895 г. Демократ по убеждение, негов идол е Петко Каравелов от Демократическата партия, пише своите статии, фейлетони и пътеписи в органа на партията в. „Знаме“, припомня Анатолия Тодорова.
„Година преди убийството му пише, че иска да дари на Общината в Свищов родната си къща, защото има исторически характер – в нея по време на Руско-турската освободителна война отсяда руският император Александър II. След смъртта му, роднините изпълняват волята му и къщата е превърната в музей на 15.05.1926 г. с три отдела – “Алеко Константинов“, археология и етнография и „Императорската стая на Александър II и неговите генерали Радецки, Драгомиров и Скобелев“, продължава разказа.
Обзаведен с мебели от Виена, днес посетителите могат да видят в дома на Щастливеца люлката и пианото на писателя и на неговите сестри, дрехите с които е бил облечен в деня на убийството и простреляното му сърце в стъкленица. "Пазят се и много оригинални снимки на Алеко Константинов и семейството му, първите издания на „Бай Ганьо“ и на „До Чикаго и назад“. Както и кибритницата му с инициала му „константиновка“. Описана е във фейлетона „Страст“, който започва с „Аз съм щастливец и това го знае цяла България…“, завърши историчката. И припомня, че Алеко Константинов сам нарича себе си Щастливеца след като за кратко време губи семейството си заради туберкулозата…
Музеят на Възраждането "Иларион Макариополски" в старопланинския град Елена представи новото допълнено издание на книгата "Сокаи". Автор на монографията е директорът на музея Светослав Петров - етнолог, посветил изследователската си работа върху..
Днес, от 18.00 часа, в Художествена галерия Стара Загора е представянето на изложбата "Symbiosis". Посланието, което отправят студентите с работата си, е обвързано с два от водещите аспекти на устойчивата мода днес – опазването на..
„Истории от операта” се нарича спектакълът, с който на 20 май /вторник/ в 17,30 ч. всички малчугани от Детска градина №10 „Светлина” ще кажат на глас „Честит рожден ден, Старозагорска опера!”. „Истории от операта” е специално създаден в чест..
Събитието "10 години истории за пътя" събира от 19 часа, във фоайето на Радио Стара Загора, читатели, издатели и някои от авторите в сборника „Истории от куфара на брат ми“, „Бащите не си отиват“, „Истории от 90-те“. Организатор е Райна Димитрова,..
В залите на Художествена галерия - Стара Загора на 16 май 2025 г. от 18.00 ч. ще бъде представена изложба „Symbiosis“, на студенти от специалност ,,Моден дизайн“ към НХА. „Symbiosis“ е интердисциплинарен проект, който обединява работата на..
Звезден състав от солисти излиза на сцената на Държавна опера Стара Загора в петък в една от най-любимите опери на Верди - "Травиата". В ролята на Виолета Валери ще се превъплъти ученичката на Райна Кабаиванска Александрина Михайлова. Едва..
Цели 45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа". Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще..
В Сливен започна XXVII Национален фестивал на детската книга, организиран от Регионална библиотека „Сава Доброплодни" в партньорство с Министерството на културата, Община – Сливен и др. По време на тридневния фестивал писатели, илюстратори и издатели..
Културна инициатива „100 години Ахинора - 100 лица на съвременната жена в Казанлък" се проведе под патронажа на Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, и с участието на Наталия Киселова, председател на Народното събрание. Събитието..
11 май е ден за почит към паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий , създатели на първата славянска азбука - глаголицата, канонизирани за светци за превода на богослужебните книги, популяризирането на Библията на старобългарски език и..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net