На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота на българите след Освобождението, описва националния ни характер и критикува типичните национални и балкански черти. Пътувал много по света, описва и се опитва да прилага положителните примери в отечеството ни, заимства идеи от пътуванията си за своите произведения…
„Изключително честен, открит, обаятелен, щедър, демократ по убеждения, чувствителен към болките на обикновените хора, и до днес не само неговите съграждани, но и много българи го чувстват близък и го наричат често само със собственото му име – Алеко.“, разказва уредничката в къща музей „Алеко Константинов“ Анатолия Тодорова.
Алеко Константинов произхожда от един от първите свищовски родове - роден е в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов. Майка му е от голямата видинска фамилия Шишманови. Обучението му започва с частни учители вкъщи с Янко Мустаков, създател на първия хор и Емануил Васкидович, създал първото светско училище. Продължил в Светиноколското училище на възрожденеца Христаки Павлович. В прочутата Габровска гимназия, станала известна като Априловската, учи заедно със съгражданина си и връстник Цветан Радославов, авторът на текста на българския химн. Прекъсва заради Априлското въстание.
На 27 юни 1877 г./ по нов стил/ Свищов става първият освободен град от руските войски и се създава Първото гражданско управление. Канцеларията на свищовското губернаторство се установява в родния дом на Алеко. Тогава той е 14-годишен и става писар, а Иван Вазов е регистратор в канцеларията. Завършва образованието си през 1881 година в гр. Николаев, по-късно записва и право в Одеса, след което се връща в родината.
В България започва работа в столицата като съдия и прокурор. Като адвокат често защитава бедните и онеправдани българи безплатно, а след делата "пропускал" да вземе хонорарите си .
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Обича да пътува, посещава много страни. Пътува и из България. Пътуването е извор на вдъхновение, на родолюбие и на преклонението му пред българската природа. Поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх през 1895 г. Демократ по убеждение, негов идол е Петко Каравелов от Демократическата партия, пише своите статии, фейлетони и пътеписи в органа на партията в. „Знаме“, припомня Анатолия Тодорова.
„Година преди убийството му пише, че иска да дари на Общината в Свищов родната си къща, защото има исторически характер – в нея по време на Руско-турската освободителна война отсяда руският император Александър II. След смъртта му, роднините изпълняват волята му и къщата е превърната в музей на 15.05.1926 г. с три отдела – “Алеко Константинов“, археология и етнография и „Императорската стая на Александър II и неговите генерали Радецки, Драгомиров и Скобелев“, продължава разказа.
Обзаведен с мебели от Виена, днес посетителите могат да видят в дома на Щастливеца люлката и пианото на писателя и на неговите сестри, дрехите с които е бил облечен в деня на убийството и простреляното му сърце в стъкленица. "Пазят се и много оригинални снимки на Алеко Константинов и семейството му, първите издания на „Бай Ганьо“ и на „До Чикаго и назад“. Както и кибритницата му с инициала му „константиновка“. Описана е във фейлетона „Страст“, който започва с „Аз съм щастливец и това го знае цяла България…“, завърши историчката. И припомня, че Алеко Константинов сам нарича себе си Щастливеца след като за кратко време губи семейството си заради туберкулозата…
В Деня на българското кино – 13-ти януари да си спомним за режисьора, сценариста и на главния изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“ – Васил Гендов. Роденият в артистична фамилия в Сливен на 24.11.1891 г. Васил..
Обещания не си давам, просто действам. Опитвам да бъда такава, каквато съм, да изпълнявам това, което съм казала и да разведрявам живота на хората с моето присъствие, с моята музика, с моите песни, защото това ми е професията. Това каза за..
Актьорите Йоана Буковска – Давидова, Параскева Джукелова, Герасим Георгиев – Геро, Валентин Танев, Светлана Бонин и Христо Бонин ще играят на старозагорска сцена. Комедията, с която ще участват е със заглавие „Срещи в сряда“ на 19 януари (неделя) от 19..
Стара Загора ще е домакин на фестивала „МЕНАР“ за кино от Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. Прожекциите ще са от 17 до 28 януари, а домакин на събитието за девета година е Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Ще бъдат..
По повод 130-та годишнина от рождението на големия български поет и публицист Гео Милев, в къщата музей в Стара Загора организират поредица събития. Първото от тях е литературната викторина за ученици, която ще се проведе на 15 януари (сряда) от..
Престижното звание Читател на годината получи Стоянка Денкова Иванова, магистър по социални науки. Тя е редовен читател от повече от 40 години, разказа директорът на библиотеката Росица Петрова. „Тя се чувства вече като част и от нашия екип,..
На 13 януари, понеделник, в изискания салон на Държавна опера Стара Загора ще се проведе прожекция на новия български игрален филм „Сватба“. Това съобщават от пресцентъра на общината. Лентата, вдъхновена от неповторимия и магичен свят на Николай..
Новата година за трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора започна с репетиция на един от знаковите спектакли, които ще бъдат представени през 2025 г. Това е “ШВЕЙК ПРЕЗ ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА” по Ярослав Хашек. С този проект слагаме..
За първи път в историята си Старозагорският куклен театър ще продуцира спектакли за деца до 2 години. Постановъчният екип ще въздейства върху съзнанието на най-малките чрез звук и светлина. Режисьор е Галина Савова, сценографът е Виктория..
В първата неделя на 2025 година , във времето, когато мнозина пътуват, други се завръщат у дома, трети не са пристигнали и стоят в колите си, залостени от снежните преспи, четвърти умуват накъде да поемат, днес, на Зимния Кръстовден, празникът затварящ..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net