Днес се навършват 135 години от рождението на големия писател, хуморист, карикатурист, краевед и народопсихолог Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Целогодишно бащината му къща в родното село Турия посреща гости от цялата страна, сподели за Радио Стара Загора уредничката Мариета Дончева, която сякаш неслучайно е свързана с нея. Нейната баба била приятелка със семейството на твореца в Казанлък и често чувала имато му от нея. Аднес - вече 43 години е омъжена и живее в Турия. Запомнила е, че баба й го описва като общителен човек, когото съгражданите му често можели да видят на женския пазар в градчето, преметнал през ръка пазарска мрежичка, с цигара в уста и скица и молив в другата ръка… Баба й казвала, че обичал на животинския пазар в Казанлък да седи на малко столче и с наблюдателно око и точна ръка да рисува хора и ситуации с въглен.

Творецът бил 7-то от 8 деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Три от децата починали рано, затова разликата между най-големия син Георги и Димитър била 17 години. Големият завършил Духовната  семинария, продължил живота си като даскал и станал първия учител на брат си. По-късно малкият брат  ще напише и разказа си "Първият урок", посветен на него. Завършил  началното си образование в Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Баща му искал  да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване, разказал после в биографията си. 

Турийци не са го обичали много, защото често се припознавали в неговите разкази или карикатури из софийските и местни вестници. Неговите герои Пена, Чолпана, Лъжлив Съби, Нено Сенегалецът и другите са били живи хора, чиито отрицателни черти острото перо на Чудомир описва с езика на местните хора, с хумор и ирония, но винаги с любов към отрудения им и нелек живот на село и опита на хората в малките градчета да свикнат и да живеят в новите икономически реалности.

Творецът изпитва не само  любов към своите герои и случки, но и дълбока привързаност  към своето родно село. „Известен е с онова признание, когато застанал на хълм над Турия, откъдето се виждала на длан, възкликнал: „Много е хубаво това село Турия! Истинско Велико Търново… само че по-хубаво!“ Чудомир идвал тук да черпи вдъхновение не само за своите разкази, но и за своите картини“, казва Мариета Дончева.

Къщата, която посреща днес гости от цялата страна, е построена върху основите на неговия бащин дом. Запазени след дарението на къщата и големия двор на селото са били само избените помещения. През 1977 г. когато се прави и първата копка на местното читалище, неговите съселяни решават да възстановят къщата по спомените и скиците на неговия племенник Петко Минев Кацаров, син на най-голямата му сестра. Така турийци се отблагодаряват на своя съселянин, който ги е увековечил в духовното творчество на страната ни. „Част от мебелите и посудата – саханите на дървената полица във всекидневната одая, чутурата за червен пипер, писалището, леглото, дървеният сандък за чеиз, масата, стола и писалището във вътрешната стая – стаята на брат му Георги, където е живял след като се задомил, докато си построи къща, са принадлежали на семейството на Димитър Чорбаджийски. Другите вещи и мебели са дарени от хората в селото.“, пояснява уредничката.

Днес, за жалост Димитър Чорбаджийски не се изучава в училищната програма, но в родната му Турия няма човек, който  да не познава и да не се гордее с творчеството на Чудомир, казват с гордост местните хора.