Тази година, на днешната дата се навършват 129 години от рождението на Георги Баталов и 59  години от смъртта му. Видният старозагорски музикален деец и общественик е сред най-дейните участници в културния живот на Стара Загора в началото на ХХ в. и първият солист в първата поставена опера в града на липите – „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов.

  Роден в Стара Загора на 24 април 1896 г. в семейството на Иван и Радка Баталови, той има и по-малък брат Петър, роден 1898 г. Учил в родния си град, младият Георги още от дете прави впечатление с чистия си, хубав глас. От рано е привлечен за хорист в детски, граждански и църковни хорове. Със своя добре оформен теноров глас е сред предпочитаните изпълнители в концертите на Музикално дружество „Кавал”.

След Държавната мъжка гимназия „Иван Вазов” в Стара Загора, която завършва с отличие постъпва в  Школата за запасни офицери в София, в артилерията и е произведен в офицерски чин. Участва като артилерист в Първата и Втората световна войни.

Завършва право  през 1921 г. в Софийския университет и се връща в родната  Стара Загора и открива адвокатска кантора. Юрист по образование, но музикант по душа, Георги Баталов бързо възстановява контактите си с местните музикални дейци  Георги Байданов, Петко Икономов, Златан Станчев, маестро Александър Георгиев. Като секретар на музикално дружество „Кавал“, е активен участник  в организационния му живот и в концертните му изяви. Става и главен редактор на в. „Кавал“.

Дружеството изнася много  концерти и представя фрагменти от опери, които са приети възторжено от старозагорската публика. Така се  заражда идеята за цялостно оперно представление. Дружество „Кавал“ и  Георги Баталов поставят за първи път извън столицата  оперен спектакъл. В първото оперно представление в Стара Загора, на 1юли 1925 г. на операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов, на Георги  Баталов е поверена  главната роля на Никола. Публиката е очарована. А авторът посещава Стара Загора и възхитен,  подарява на солистите свои портрети и се снима с изпълнителя на соловата партия.

Оперните представления не спират. Две години по-късно, през  1927 г. е поставена операта „Трубадур“ от Джузепе Верди, където Георги Баталов изпълнява ролята на Манрико. Старозагорските и столични вестници не пестят суперлативите си за неговото изпълнение.

Работата му за дружество „Кавал“ и за оперните представления го срещат с бъдещата му съпруга, Ничка Хаджимитетева. Двамата сключват брак през 1928 г. Поради различни гледни точки за развитието на дружеството, в същата година двамата го напускат, но музикалните занимания не спират, както пише дъщерята Росица Баталова, голямата ни оперна диригентка в книгата си „Автобиографични разкази“. Георги Баталов „пее по концерти и вечеринки, пее в градски и църковни хорове, пише статии по музикални въпроси.“

   През 1941 г. семейството се мести в София. Георги и  Ничка Баталови влизат в кръга на видни писатели като Елин Пелин, Добри Немиров, проф. Александър Балабанов. В „Държавен архив“ – Стара Загора има запазени книги с автографи и посвещения от тях. Георги Баталов пише статии и рецензии, а през 1946 г. е поканен от проф. Митов, който е ректор на ВИТИЗ да поеме поста началник на канцеларията на училището. По-късно е назначен и за юрисконсулт на новообразувания киноцентър „Бояна“.

 От 1947 г. старозагорецът  е член на хора при храм-паметник „Александър Невски“ и на утвърдения хор „Гусла“, където пее втори тенор и гради близки контакти с видни музикални дейци – проф. Асен Димитров (диригент на „Гусла“), Васил Стефанов, Руслан Райчев. Участва и в турнетата на хора. Георги Баталов поддържа връзки и с духовни лица. Близък е с Архимандрит Евгений от Рилския манастир, за което съдим от кореспонденцията между тях, в периода 1951-1956 г.  

Артистичността на Георги Баталов не остава незабелязана. Участва във филма „Героите на Шипка“ на режисьора Сергей Василиев, който се снима между 1953-1954 г.

От семейните снимки личи, че той е и запален планинар. На тях са запечатани моменти от  откриването на паметника на връх „Св. Никола“ през 1934 г. Има много кадри и от излети с близки и приятели в Рила, Стара планина, Витоша и др.

Дъщеря му Росица Баталова достойно продължава пътя на своите родители. Като баща, Георги Баталов всестранно я подкрепя по пътя ѝ в диригентската професия.

„Държавен архив” – Стара Загора пази голяма част от архива, снимките и  творчеството на видния старозагорски юрист, музикален и обществен деец,  постъпили в архива през Личен фонд №1823 на известната му дъщеря – диригентката Росица Баталова.  Те са безвъзмездно дарени от проф. Румяна Каракостова – изпълнител на завещанието на Росица Баталова, като заслуга за получаването им има и д-р Емилия Жунич.

  Георги Баталов напуска този свят  на 11 април 1966 г. Един заслужил човек, вложил сили, страст и талант за полагането на основите на организираното музикално дело в Стара Загора и за популяризирането на операта. Баща, който с музикалната си култура, възпитава и в дъщеря си любовта към музиката, за да стане тя нейна съдба.