Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росица Петрова превърна Сливен в столица на детската книга

6
Д-р Росица Петрова-Василева

11 май е ден за почит към паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, създатели на първата славянска азбука - глаголицата, канонизирани за светци за превода на богослужебните книги, популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред славяните.  

Първи известия за празнуването на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Свети Иван Рилски. От страниците на „Цариградски вестник” от 26 април 1857 година будните старозагорски (ескизаарски) граждани научават, че в Пловдив и други градове започнали да честват вместо „Три светии”, „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време Хаджи Господин Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в „Цариградски вестник”, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук народните учители и просветители български се приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Свети Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св.Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния й вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 година, 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий по цялата българска езикова територия в Мизия, Тракия и Македония. Започват да го празнуват българите в Румъния, бесарабските и малоазийските българи. 

След 1878 година 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

От 11 май 2006 година, с решение 344 на Министерския съвет, 11 май е определен за Професионален празник на библиотекарите.


По този повод и ден преди началото на XXVII издание на Националния фестивал на детската книга, с международно участие в Сливен, специален гост в предаването "Моята неделя", беше д-р Росица Петрова-Василева, директор на РБ "Сава Доброплодни" в града под Сините камъни. Тази година директорът на културната институция отбелязва 40 години от първия си работен ден, в отдел Краезнание" и 33 години, като ръководител на сливенската библиотека, която през настоящата година празнува 70-годишнината си, с поредица от събития.

Росица Петрова е завършила Техникум по строителство и архитектура в Бургас /1982г./, "Библиотекознание и библиография" /1985г./, Софийски университет "Свети Климент Охридски"/1990г./ със специалностите "Педагогика" и "Психология", специализира "Финанси" във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", защитава докторска дисертация в УниБИТ на 11 юли 2013 година.   

Д-р Росица Петрова-Василева

Като директор превръща библиотеката в модерен културен и информационен център с европейска визия. Много усилия полага за спасяването на сградата от реститутски претенции. С помощта само на спомоществователи организира ремонта на сградата на бившата Музикална школа и създава нов детски отдел след пожара през 1992 година. Създава добри контакти с Британски съвет - София и през 1995 година в библиотеката е открит Център в помощ на обучението по английски език, прераснал в Чуждоезиков център. Успява да защити позициите на библиотеката на бързо развиващ се и перспективен библиотечен и информационен център и от 2000 година тя става регионална за Сливенска и Ямболска области. По нейна инициатива библиотеката първа от сродните институти в страната започва да работи по системата на „делегираните бюджети”. Безспорен е приносът й за проектиране и изграждане на разширение на библиотеката, открито през м.октомври 2009 година.

Съставител е на редица краеведски издания от поредицата „Бележити възрожденци от Сливенския край”, както и на  библиографски указатели, сборници с доклади и документални издания и автор на над 220 публикации в периодични издания и сборници с доклади от научни конференции в страната и чужбина.

Автор и ръководител на над 30 проекта финансирани от различни донорски организации и по програми на ЕС, свързани с оборудване на библиотеката с компютърна и периферна техника, автоматизиране на основните библиотечно-библиографски процеси, изграждане на Дигитален център, обогатяване на фондовете на библиотеката, обучение на библиотекари и потребители за работа с новите информационни технологии, отпечатване на ценни издания и сборници, реализиране на значими културни проекти. По нейна идея започва ежегодното провеждане на уникалния Национален фестивал на детската книга, който привлича все повече гости и участници от страната и чужбина. От 2008 година е регионален координатор на проект „Глобални библиотеки-България”, финансиран от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.

Възстановява контактите с Регионална библиотека–гр. Гера /Германия, с Градската библиотека в гр.Печ /Унгария/, с Областната библиотека – гр. Тернопол /Украйна/. Създава нови партньорства с градските библиотеки в гр. Дунайска стреда /Словакия/ и гр. Куопио /Финландия/, с Международния фестивал „Змаjeве дечje игре” /Нови Сад, Сърбия/, Андерсеновия фестивал/Сестри Леванте, Италия/, Международния фестивал „Библиобраз” /Москва, Русия/, Фестивала на хумора за деца /Лазаревац, Сърбия/, Международния фестивал „Везаний мост” /Тузла, Босна и Херцеговина/, Международния фестивал за детско творчество „Срещи под старата маслина” /Бар, Черна гора/, Европейската агенция за развитие/Генуа, Италия/, Театрална фондация „Аида” /Верона, Италия/ и др.

Съучредител е на Сдружение на фестивалите за детска литература от Балканските страни /2008/. От 1998 до 2002г. е Председател на Асоциацията на регионалните библиотеки в България. Член на всички Експертни съвети по библиотечно дело към Министерството на културата на РБългария от 2000 година и до момента.

Носител е на на: Национална награда „Златен век” на Министерство на културата – за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура /2006/; Националната награда „Златен век - звезда“ на Министерство на културата за изключителен принос за развитието на библиотечното дело и за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в България и за организирането 25 години на единствения в страната "Национален фестивал на детската книга" /2023/; Почетен знак на град Сливен – за изключителни заслуги за изграждане и утвърждаване на РБ „Сава Доброплодни” като модерен културен и информационен център /2005, 2023/; Почетна грамота на Министерство на културата – за значим принос в развитието на библиотечното дело в България /2000, 2005/; Номинация за наградата „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга” /2009/; Награда „Малкият принц” на Дружеството Приятели на книгата „Малкият принц”гр.Тузла (Босна и Херцеговина) - за принос към развитието на детската литература и междукултурно сътрудничество на Балканите /2012/; Награда на Международния фестивал „Змаеви дече игре“ - гр.Нови Сад, Сърбия /2014г./- за изключителен принос за развитието на детската литература и междукултурното сътрудничество; Национална награда „Христо Г.Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив /2014г./ - за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и превръщането му в престижно културно събитие с национален и международен престиж; Почетен знак на ДАБЧ за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и за приобщаване на българските общности в чужбина към събитието/2018/.

От прикачения звуков файл може да научите подробности кога и къде се ражда идеята за Националния фестивал на детската книга, при какви обстоятелства д-р Петрова влиза в ролята на строителен проектант и интериорен дизайнер, колко са експонатите в Музея на театралните кукли, изработени от деца, в единствения на Балканския полуостров Дом на приказните герои в библиотеката, и още, какъв родител е жената, в чийто работен график няма свободно време.

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Децата от "Загорче" представят България по света, да ги подкрепим

Моден спектакъл с благотворителна цел ще се проведе тази вечер в ресторанта на хотелски комплекс край езеро „Загорка“ в Стара Загора. Събитието е в подкрепа на Детски фолклорен ансамбъл „Загорче“, а целта му е да се съберат средства за..

публикувано на 01.08.25 в 10:18

Местят „Лебедово езеро” в залата на операта в Стара Загора

Поради очаквана неблагоприятна метеорологична прогноза балета „Лебедово езеро” ще се играе в залата на Операта в Стара Загора, тази вечер от 21 часа. По план спектакъла трябваше да бъде на Античния форум, от културния институт обаче уверяват, че е..

публикувано на 31.07.25 в 11:57

Старозагорската опера гостува в Долината на тракийските царе

За пети пореден път кулминацията в традиционните "Празници в Долината на тракийските царе' ще бележи Старозагорската опера , която ще представи на откритата сцена на язовир „Копринка” от 20.00 часа своите впечатляващи спектакли на операта „Цар..

публикувано на 28.07.25 в 14:09

Милена Дренчева е от новите възрожденци в Малко Търново

Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология . Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги : Първата..

публикувано на 27.07.25 в 10:00

„Нашенски фест“ се провежда в Стара Загора

Първи Национален фолклорен фестивал „Нашенски фест“ ще се проведе днес и утре в парк "Артилерийски" в Стара Загора. Организатори са от ансамбъл „Нашенци“, поводът е 25-ата годишнината от създаването на формацията. И в двата дни още от 10.00 часа ще..

публикувано на 26.07.25 в 09:41
Внуците на Панчо Владигеров

Фотоизложба представя историята на операта "Цар Калоян"

На Античния форум "Августа Траяна" е експонирана пътуващата фото-документална изложба проследяваща историята на операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, от първата постановка на 20 април през 1936 година до наши дни.  Експозицията, дело на Надя Сотирова,..

публикувано на 18.07.25 в 16:10

Петя Христова: Поезията е сигурно убежище, а хората са най-голямото вдъхновение

Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда. Ако се припознавате, или не, в тези въпроси,..

публикувано на 18.07.25 в 13:07

Тракийската гробница „Оструша“ се превръща в сцена за театрално-танцов спектакъл

Пространството пред тракийската гробница „Оструша“ край Казанлък ще се превърне в сцена за премиерата на уникалния театрално-танцов спектакъл „Бендида -всемогъщата господарка на траките“. Спектакълът ще бъде показан на 25 юли от 21 часа. Той е..

публикувано на 18.07.25 в 10:09

Картината "Ахинора" очаква поредното си пос(в)ещение

Още една среща между литературата и изобразителното изкуство предлага на своята публика Художествената галерия в Казанлък. Виолета Радкова ще бъде гостуващия автор тази вечер на среща от инициативата „Пос(в)ещение на картина“. Събитието е от 18:00 ч в..

публикувано на 17.07.25 в 14:41

Премиера на "Цар Калоян" на Античния форум

На 17 и 18 юли, от 21.00 часа, на сцената на Античния форум "Августа Траяна“ Държавна опера Стара Загора представя историческата оперна драма "Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Знаковата българска творба ще оживее под звездите с нова оригинална..

обновено на 17.07.25 в 11:38