Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росица Петрова превърна Сливен в столица на детската книга

6
Д-р Росица Петрова-Василева

11 май е ден за почит към паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, създатели на първата славянска азбука - глаголицата, канонизирани за светци за превода на богослужебните книги, популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред славяните.  

Първи известия за празнуването на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Свети Иван Рилски. От страниците на „Цариградски вестник” от 26 април 1857 година будните старозагорски (ескизаарски) граждани научават, че в Пловдив и други градове започнали да честват вместо „Три светии”, „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време Хаджи Господин Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в „Цариградски вестник”, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук народните учители и просветители български се приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Свети Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св.Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния й вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 година, 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий по цялата българска езикова територия в Мизия, Тракия и Македония. Започват да го празнуват българите в Румъния, бесарабските и малоазийските българи. 

След 1878 година 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

От 11 май 2006 година, с решение 344 на Министерския съвет, 11 май е определен за Професионален празник на библиотекарите.


По този повод и ден преди началото на XXVII издание на Националния фестивал на детската книга, с международно участие в Сливен, специален гост в предаването "Моята неделя", беше д-р Росица Петрова-Василева, директор на РБ "Сава Доброплодни" в града под Сините камъни. Тази година директорът на културната институция отбелязва 40 години от първия си работен ден, в отдел Краезнание" и 33 години, като ръководител на сливенската библиотека, която през настоящата година празнува 70-годишнината си, с поредица от събития.

Росица Петрова е завършила Техникум по строителство и архитектура в Бургас /1982г./, "Библиотекознание и библиография" /1985г./, Софийски университет "Свети Климент Охридски"/1990г./ със специалностите "Педагогика" и "Психология", специализира "Финанси" във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", защитава докторска дисертация в УниБИТ на 11 юли 2013 година.   

Д-р Росица Петрова-Василева

Като директор превръща библиотеката в модерен културен и информационен център с европейска визия. Много усилия полага за спасяването на сградата от реститутски претенции. С помощта само на спомоществователи организира ремонта на сградата на бившата Музикална школа и създава нов детски отдел след пожара през 1992 година. Създава добри контакти с Британски съвет - София и през 1995 година в библиотеката е открит Център в помощ на обучението по английски език, прераснал в Чуждоезиков център. Успява да защити позициите на библиотеката на бързо развиващ се и перспективен библиотечен и информационен център и от 2000 година тя става регионална за Сливенска и Ямболска области. По нейна инициатива библиотеката първа от сродните институти в страната започва да работи по системата на „делегираните бюджети”. Безспорен е приносът й за проектиране и изграждане на разширение на библиотеката, открито през м.октомври 2009 година.

Съставител е на редица краеведски издания от поредицата „Бележити възрожденци от Сливенския край”, както и на  библиографски указатели, сборници с доклади и документални издания и автор на над 220 публикации в периодични издания и сборници с доклади от научни конференции в страната и чужбина.

Автор и ръководител на над 30 проекта финансирани от различни донорски организации и по програми на ЕС, свързани с оборудване на библиотеката с компютърна и периферна техника, автоматизиране на основните библиотечно-библиографски процеси, изграждане на Дигитален център, обогатяване на фондовете на библиотеката, обучение на библиотекари и потребители за работа с новите информационни технологии, отпечатване на ценни издания и сборници, реализиране на значими културни проекти. По нейна идея започва ежегодното провеждане на уникалния Национален фестивал на детската книга, който привлича все повече гости и участници от страната и чужбина. От 2008 година е регионален координатор на проект „Глобални библиотеки-България”, финансиран от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.

Възстановява контактите с Регионална библиотека–гр. Гера /Германия, с Градската библиотека в гр.Печ /Унгария/, с Областната библиотека – гр. Тернопол /Украйна/. Създава нови партньорства с градските библиотеки в гр. Дунайска стреда /Словакия/ и гр. Куопио /Финландия/, с Международния фестивал „Змаjeве дечje игре” /Нови Сад, Сърбия/, Андерсеновия фестивал/Сестри Леванте, Италия/, Международния фестивал „Библиобраз” /Москва, Русия/, Фестивала на хумора за деца /Лазаревац, Сърбия/, Международния фестивал „Везаний мост” /Тузла, Босна и Херцеговина/, Международния фестивал за детско творчество „Срещи под старата маслина” /Бар, Черна гора/, Европейската агенция за развитие/Генуа, Италия/, Театрална фондация „Аида” /Верона, Италия/ и др.

Съучредител е на Сдружение на фестивалите за детска литература от Балканските страни /2008/. От 1998 до 2002г. е Председател на Асоциацията на регионалните библиотеки в България. Член на всички Експертни съвети по библиотечно дело към Министерството на културата на РБългария от 2000 година и до момента.

Носител е на на: Национална награда „Златен век” на Министерство на културата – за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура /2006/; Националната награда „Златен век - звезда“ на Министерство на културата за изключителен принос за развитието на библиотечното дело и за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в България и за организирането 25 години на единствения в страната "Национален фестивал на детската книга" /2023/; Почетен знак на град Сливен – за изключителни заслуги за изграждане и утвърждаване на РБ „Сава Доброплодни” като модерен културен и информационен център /2005, 2023/; Почетна грамота на Министерство на културата – за значим принос в развитието на библиотечното дело в България /2000, 2005/; Номинация за наградата „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга” /2009/; Награда „Малкият принц” на Дружеството Приятели на книгата „Малкият принц”гр.Тузла (Босна и Херцеговина) - за принос към развитието на детската литература и междукултурно сътрудничество на Балканите /2012/; Награда на Международния фестивал „Змаеви дече игре“ - гр.Нови Сад, Сърбия /2014г./- за изключителен принос за развитието на детската литература и междукултурното сътрудничество; Национална награда „Христо Г.Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив /2014г./ - за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и превръщането му в престижно културно събитие с национален и международен престиж; Почетен знак на ДАБЧ за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и за приобщаване на българските общности в чужбина към събитието/2018/.

От прикачения звуков файл може да научите подробности кога и къде се ражда идеята за Националния фестивал на детската книга, при какви обстоятелства д-р Петрова влиза в ролята на строителен проектант и интериорен дизайнер, колко са експонатите в Музея на театралните кукли, изработени от деца, в единствения на Балканския полуостров Дом на приказните герои в библиотеката, и още, какъв родител е жената, в чийто работен график няма свободно време.

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Над хиляда подписа за изграждане на Център за екпериментално куклено изкуство

Да се осъществи проектът за строителството на сграда към Кукления театър в Стара Загора – за това до момента са се подписали над 1 100 граждани под хартиена и онлайн петиция , инициирана от културния институт.  С нея се настоява..

публикувано на 30.09.25 в 16:43

Преродена след 40 години „Вечерница“ с нова история и глас (видео)

Създадена и изпята първо от Доно Цветков през 1984 г, по текст на Евстати Бурнаски, тогава със заглавие „Зов“, песента дълго време присъства в музикалния му репертоар. Първият аранжимент на парчето е направен от бащата на  DJ Диан Соло от..

публикувано на 30.09.25 в 14:26

"Златната камила" замина за Канада

С тържествена церемония и бурни аплодисменти завърши Международният фестивал на любителските комедийни театри, пантомимата и сатирата „Велко Кънев“ – Тополовград 2025. Събитието, превърнало се в културен символ не само за региона, но и за..

публикувано на 29.09.25 в 09:41

"Невидимо дете" и тържеството на живота

Най-новото представление за възрастни на старозагорския куклен театър – „Невидимо дете“ беше представено в рамките на 14-ия международен куклено-театрален фестивал „Пиеро“. Коопродукцията с драматичния театър в Габрово е своеобразен поклон..

публикувано на 26.09.25 в 15:48

Августиада 2025: От организаторите до Царицата – лица и подготовка за фестивала на виното и културното наследство

В Стара Загора предстои 13-то издание на Фестивала на виното и културното наследство „Августиада“, а традиционно негово начало поставя конкурсът за избор на Царица на Августиада. Тази година интересът е рекорден – над 50 момичета са подали заявления за..

публикувано на 26.09.25 в 14:16

Изложба "Непознати находки от фонда на музея" показват в Раднево

В археологически музей "Марица - изток", гр. Раднево откриват изложбата "Непознати находки от фонда на музея". В 26 витрини с размер в 3 формата ще бъдат изложени 218 предмета. Повечето от тях са нови и непоказвани досега, уточни директорът на..

публикувано на 26.09.25 в 09:51

Нарисувани стихове

Изложба с 60 творби от Националния конкурс за рисунка и фотография "Нарисувай стих" на Фондация "Артин Азинян" ще бъде открита на 27 септември в Къща-музей "Ненко Балкански" - Казанлък.  Над 100 рисунки и фотографии на участници от 20 населени..

публикувано на 25.09.25 в 17:05

„Нашенци“ ще представи танца „Пролет пролети в Загоре“

Фолклорен ансамбъл „Нашенци“ ще представи на обработения народен танц „Пролет пролети в Загоре“. Това ще се случи първо в Гълъбово на 27 септември от 10:30 ч. сцената на Младежкия център, а на 11 октомври ще бъде изиграни  на централния площад в..

публикувано на 25.09.25 в 09:58

В Харманли се провеждат литературните празници „Изворът на Белоногата“

На церемония в Харманли ще бъде връчена Националната литературна награда „Изворът на Белоногата“. Събитието е от 17:30 часа в Културен център Харманли. Тази година ще бъде удостоен 24-ият лауреат на престижното отличие - едно от най-значимите в..

публикувано на 25.09.25 в 07:30

Осем трупи от шест държави представят спектакли в "Пиеро 2025"

Осем спектакъла на български и чуждестранни театри и трупи участват в 14-ия Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора . Те ще бъдат показани на няколко сцени в града от 23 до 29 септември . Сред участниците..

публикувано на 23.09.25 в 08:00