Днес, всички българи в страната и навсякъде по  света, по традиция отбелязваме най-светлия български празник -  24-и май!  Денят, посветен на делото на славянските просветители Кирил и Методий, на създаването на българската писменост и на българската просвета и култура, се чества още от 19 в. За първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник  в чест на солунските братя,  създали  глаголицата.  

        През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба  за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“,  след която учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя.  От 1860 г. празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, в Скопие от 1862 г., а във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Учителят  Сава Филаретов организира отбелязването му в София.

  След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. у нас, празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар то денят е на датата 11 май.  

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на 35-тото Обикновено  народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (по това време Народна република България е преименувана на Република България).

  Химнът за прослава на святото дело на солунските братя, на буквите и словото развълнува малки и големи,  извиква сълзи в очите на всеки, щом запее "Върви, народе възродени!" Но за нас, българите той идва сякаш от Възраждането, заедно с началото на празника... Запявайки в хор, едва ли се питаме кой е авторът на свещените слова и кой е написал музиката, които не оставят равнодушно нито едно българско сърце...

  Няколко дни преди 11-ти май, 1901 г. младият композитор Панайот Пипков, преподавател по музика в ловешкото Петокласно училище написал мелодията на химна. В спомените си, публикувани в сп. "Родна реч", кн. I, от 1941 г. споделя, че познатите и обичани днес ноти, се родили " вдъхновени  от бисерните стихове на видния общественик и мислител Стоян Михайловски, още преди да е преполовил стихотворението му" . А учениците я изпели вдъхновено няколко пъти и накарали  съучениците и учителите си да застинат в захлас през междучасието,  пленени от прекрасната музика с въздействащи слова.

  За пръв път песента в прослава на солунските просветители е изпълнена в Ловеч на 11 май същата 1901 г. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост „Върви, народе възродени” се подема и запява от всички училища в страната

  Кой е композиторът Панайот Пипков и как се ражда партитурата на химна "Върви, народе възродени!"  - за Радио Стара Загора разказа историкът от ловешкия исторически музей Христо Тодоров:

Ето оригиналният текст на „Св. св. Кирил и Методий".

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!