Преди повече от четвърт век обстоятелствата ме запознаха с една удивително начетена жена, премерена в думите, в емоциите, с търсещи очи, педантично подредена, събрала в себе си точността на изследовател и наивността на детската любознателност. Животът й шарен, като българска шевица. Прелетяла е хиляди километри. По време на пребиваването на семейството й в Брюксел, само за няколко години, успява да посети стотици концерти, музеи, изложби, карнавали, възстановки на средновековни празници, фестивали, и шествия пътувайки из Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Дания, Англия, Австрия, Испания, Италия, Чехия, Сърбия, Словения, Гърция, Андора, Лихтенщайн, Сан Марино и Люксембург и …навсякъде събира документи, програми, превежда интервюта с организатори, артисти. След години те раждат написването на една от книгите й: „Фестивали за музикалносценични изкуства. Концепции. Метаморфози. Реализации“. От всички 556 страници 180 са посветени на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, започнал като Декемврийски музикални седмици!

Специален гост в последната неделя на юни беше д-р Емилия Жунич - главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, с първи диплом за висше образование по "Организация и управление" и "Промишлен дизайн" в Техническия университет „Васил Априлов“- Габрово.

Емилия Жунич е родена в сърцето на града на липите. Внучка е на Атанас Янев, известен музикант, дългогодишен оркестрант- тубист в Старозагорската опера. Вуйчо й Недялко също е музикант, свирил на саксофон и кларинет в градския духов оркестър. Единият й пра-дядо, Митьо Спасов Жунич, бил прочут народен лечител. По-малкият брат на другия й прадядо е старозагорският писател Ботьо Спасов. 

Въпреки бохемската семейна среда и интереса към музикално сценичните изкуства, Емилия се ориентира към точните науки. След завършването на Математическата гимназия в Стара Загора поема към Техническия университет в Габрово. По време на следването си се занимава с изработка на приложен текстил, плетене на макраме, усвояване на тънкостите на калоферската дантела, на различни видове бродерии, изработка на бижута, дори експонира и самостоятелна изложба.

Уменията и професионалната квалификация й помагат да започне работа, като завеждащ "Реклама и връзки с обществеността" и "Снимков и документален архив" към Държавна опера Стара Загора. Опитът в подготвянето на програми за спектакли, афиши, рекламни материали и едно издание, по повод годишнина на оперната трупа, се оказват решаващи.

Легендарната Розалия Бикс, професор по изкуствознание, е научен ръководител на дисертацията й "Ролята на солиста-певец в българския музикален театър. По материали от професионалния музикален театър в Стара Загора". 

Друг авторски труд на Емилия Жунич е книгата посветена на Миньо Минев, дългогодишен солист на Старозагорската опера, певецът, който носеше повече от четири десетилетия теноровия репертоар на музикалната институция "Най-добрият луд гидия" излезе през 2019 година, век след рождението на певеца. 

С нейна помощ старозагорци преди години видяха Фотодокументалната изложба "90 години от рождението на маестрата на пулта Росица Баталова". Експозицията представи интересни събития от живота на родената в семейството на Ничка и Георги Баталови, съоснователи и солисти на първата извънстолична опера, жена диригент и почетен гражданин на Стара Загора. Богатият архив на родената в Стара Загора Росица Баталова е заведен под N 1823, съдържа 610 архивни единици и обхваща периода от 1893 до 2014 година. Приживе маестра Баталова определя за изпълнител на завещанието й проф. Румяна Каракостова. Тя и д-р Емилия Жунич са главните "виновници" куфарите със снимки, книги, ноти, плочи, дискове, записи, награди, грамоти и отличия, да постъпят на най- гостоприемното за паметта на документите място, а именно в архива на Стара Загора.

В Световния ден на Малкия принц гл.ас.д-р Емилия Жунич оповести, че именно "той", а не тя пази архива на първия извънстоличен оперен театър. Дали това е така, може да разберете, като прослушате прикачения звуков файл.