Пишете ли поезия? Творец ли сте? И то не като професионално занимание, а като хоби? Като начин да изградите свят, в който да се чувствате сигурни, и който да ви помага, тогава, когато имате нужда.

Ако се припознавате, или не, в тези въпроси, следващия разговор може би ще ви даде и отговорите. Наш събеседник е млада старозагорка, за която поезията е начин на общуване с хората и света, но и начин на себеизразяване, емпатия, а погледнато по-глобално и път към личностно усъвършенстване.

Тя казва, че черпи вдъхновение от хората, от миговете на красота и доброта, които иска да направи някак повече и някак по-осезаеми чрез своите стихове. Обича красотата в лириката и хармонията в природата. Съчетава успешно професионалните си ангажименти с второто си „аз“, без да е загубила детското в себе си.

Има и любовни, и тъжни стихове, но и за едните, и другите казва, че са част от нея.

Тя е „залез и стихия“, „загадка, искреност“, а също и „магия“.

Тя е едновременно и „пристан нежен“, и „влюбен под звезди рефрен“, но също „ураган безбрежен“, може и да „вярва“, но и „всичко да изпепелява“.

Тя е Петя Христова.

Автор е на над 2000 стихотворения през последните десет години, има издадени и две стихосбирки – „Премълчана обич“ и „Вземи сърцето ми“. Печелила е награди от литературни конкурси, но споделя за себе си, че приема творчеството си повече като хоби, като „убежище“, което й дава сила и воля да продължи.

Обича да препрочита стиховете си, да открива в тях „новата Петя“, но също и се надява, че други хора ще открият себе си в творчеството и.

Прие и нашата покана, когато е готова третата и поетична книга, тя да бъде представена пред публика в Радио Стара Загора.