Климатичните промени вече не са абстрактна тема, а реалност, която засяга пряко земеделието в България. Това заяви в интервю за Радио Стара Загора председателят на Българската асоциация за растителна защита Милко Янев. По думите му секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, които поставят под въпрос не само доходите на земеделските производители, но и продоволствената сигурност на страната.
„Последните години наблюдаваме все по-екстремни климатични явления. Те вече не са изключение, а постоянна част от земеделската година. След продължителни засушавания идват поройни дъждове и градушки, които буквално унищожават труда на земеделците за часове. Особено тежка беше тази пролет – в началото на април температурите паднаха до минус 9 градуса и нанесоха сериозни щети на овощните градини и лозята в Хасковско, Свиленградско, Пловдивско, както и в крайморските райони и Североизточна България. Пострадаха и посеви с пшеница, ечемик и рапица“, обясни Милко Янев.
Експертът посочи, че най-уязвими остават трайните насаждения – овошките и лозята. Според него почти всяка година ставаме свидетели на загубена реколта заради ранни или късни мразове, а климатичните аномалии вече се комбинират с появата на нови болести.
„Високите зимни температури дават възможност за развитие на болести, които допреди десетина години бяха непознати за нашите ширини. Еска и столбор – заболявания по лозата, се пренасят от цикади и нанасят сериозни поражения. Това принуждава производителите да увеличават броя на пръсканията – при лозята вече се налага от четири да стигат до десет третирания годишно. От една страна, това оскъпява продукцията, а от друга – увеличава пестицидното натоварване върху околната среда“, уточни председателят на асоциацията.
Той обърна внимание и на икономическите измерения на проблема. „Българското земеделие е част от националната сигурност. То гарантира изхранването на народа и оцеляването на държавата. За да се справим в условията на климатични промени и агресивна външна конкуренция, трябва да изградим по-голям икономически и аграрен суверенитет. Не можем да разчитаме само на вноса, защото кризите – било то климатични или геополитически – показват колко крехка е тази зависимост“, подчерта Янев.
Според официални данни, които той цитира, в момента в земеделието у нас са заети около 65 хиляди производители. През 2018 година те са били 88 хиляди. Тази тенденция към намаляване показва процес на концентрация на капитала и постепенно изтласкване на малките и средни стопанства.
„Ако оставим само големите играчи на пазара, губим устойчивостта на сектора. Малките и средни производители са тези, които най-често отглеждат традиционни култури и запазват разнообразието на българското земеделие. Държавата трябва да намери механизъм да ги подкрепи – чрез субсидии, чрез достъп до модерни технологии и чрез по-лесен достъп до пазари“, каза още експертът.
Той не пропусна да отбележи, че земеделието е подложено и на силна обществена критика заради употребата на препарати за растителна защита.
„Земеделците често са обвинявани, че използват твърде много химикали. Истината е, че в условията на нови болести и вредители, които идват с климатичните промени, те нямат друг избор. Въпросът е държавата да съдейства за въвеждане на по-екологични практики и за развитие на системи за ранно предупреждение, за да се намали натискът върху производителите“, посочи Милко Янев.
В заключение председателят на Българската асоциация за растителна защита предупреди, че ако не се предприемат спешни и координирани мерки, последствията могат да бъдат тежки.
„Не става дума само за загубени реколти. Става дума за бъдещето на българското земеделие и за това дали след десетилетие ще имаме кой да обработва земята и да произвежда храна. Ако младите хора не виждат перспектива и сигурност в този сектор, те няма да останат. А без земеделци няма как да има и земеделие“, завърши Янев.
Подробностите са в звуковия файл.
Доц. Лазарин Лазаров, възстановен от съда като декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийски университет, заяви в интервю за Радио Стара Загора, че въпреки трудностите и последиците, не съжалява за решението си да подаде сигнал за плагиатство..
През август цените на храните у нас остават сравнително спокойни, показват данните на Комисията по стоковите борси и тържищата. Сезонните фактори и климатичните условия определят движенията на пазара, като при някои продукти се наблюдава..
Добивите от пчелен мед в страната и региона на Стара Загора тази година са много разнородни. Заради студената пролет реколтата от акациев мед е напълно пропаднала, а заради лятната суша добивът от други видове е силно намален. Това каза за Радио..
Акцията по събаряне на над 100 незаконни постройки в старозагорския квартал „Лозенец“ остави десетки семейства без дом. Макар общината да уверява, че има готовност да настани желаещите в социални и общински жилища, за голяма част от тях това не е..
Директорът на Държавна опера - Стара Загора Огнян Драганов е една от двете номинации за почетен гражданин на Стара Загора за 2025г. Признанието идва в годината когато операта в Стара Загора отбелязва 100-годишен юбилей, а самият директор..
Липсата на задължителни регулации, ежедневни проверки и конкретни изисквания към персонала прави рисковите атракциони непредсказуеми и смъртоносни, коментира Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“ след зачестилите..
През юли Административният съд в Стара Загора отхвърли жалбата на журналистката Венелина Попова срещу отказ на достъп до обществена информация по проект за изграждане на инсинератор в община Гълъбово. В решението се казва още, че тя трябва да заплати..
Проектът за интерактивен киоск „Дигитален прозорец към Археологически музей „Марица-изток“, гр. Раднево“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ за 2024 г. беше успешно финализиран. По изготвянето на неговото разнообразно..
Голямият пожар край Стара Загора преди дни бе овладян с хеликоптер Cougar от авиобаза „Крумово“. Военната машина, снабдена със специализирана техника за гасене „Bambi Bucket", се включи активно в потушаването на огнената стихия в..
Българската железопътна инфраструктура е „морално остаряла“ и това е основен фактор за честите инциденти. Това заяви в интервю за Радио Стара Загора инж. Мартин Янев, заместник-председател на Клъстер „Зелен транспорт“. Припомняме, че в петък..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net