Либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата у нас беше отложена, но не и отменена. Това означава, че рано или късно всички ще трябва да се адаптираме към нова реалност – тази на свободния пазар, в която потребителите ще могат да избират своя доставчик, но и ще носят повече отговорност за условията по договора и сметките си.
Промяната поражда множество въпроси: ще поскъпне ли токът, ще можем ли да избираме откъде идва енергията ни, и кой ще защитава интересите на потребителите?
За да внесе яснота по тези теми, „Грийнпийс“ – България стартира кампанията „100 въпроса за либерализацията“, в която събира над 200 питания от граждани. Те са сведени до малко над 20 ключови въпроса, на които експерти от организацията и партньорите им от Софийския университет и лабораторията Nerolab дават ясни отговори.
„Отлагането просто забавя един дълго чакан процес – процес, който ще доведе до стабилизиране на системата и ще подпомогне инвестиции в по-стабилна мрежа и по-чисто производство на електроенергия,“ каза Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.
По думите му години наред държавата изкуствено е поддържала цената на тока, което на пазарен принцип пречи на производителите да инвестират в модерни и екологични технологии.
„Най-големият мит е, че цената задължително ще бъде по-висока. В действителност около 60% от сметката ни е за доставката на електроенергия – това е частта, върху която ще имаме избор на доставчик. Останалите 40% са фиксирани такси за разпределение и инфраструктура,“ поясни Димитров.
Той подчерта, че риск от монополни практики съществува: „Възможно е да има злоупотреби, ако регулаторите не действат ефективно. КЕВР е ключовата институция, която трябва да ни предпази от подобни сценарии, но хората имат право да се притесняват, защото досега държавата не е показала достатъчна решимост.“
„Да, вече можем да предпочетем електричество, произведено изцяло от възобновяеми източници, чрез гаранции за произход. Представете си електроенергийната система като басейн, в който различни производители наливат енергия – няма как физически да получим ток само от един източник, но гаранциите осигуряват, че купуваме зелена енергия.“
„Това е в основата на децентрализацията и демократизацията на енергийната система. Те могат да произвеждат не само със соларни панели, но и с други възобновяеми технологии, като споделят разходите и произведената енергия.“
В Западна Европа този модел е изключително популярен, а в Гърция е особено развит. „У нас обаче основната бариера е невъзможността за реално споделяне на енергия. Законът го позволява, но техническите правила не са уредени. Често таксите за пренос правят споделянето икономически безсмислено,“ каза той.
„Хората се интересуват най-вече от цената, сигурността и какво конкретно трябва да направят. Кампанията показа, че повечето граждани не са подготвени за този процес, а държавата не е провела информационна кампания,“ обобщи Димитров. „Ще продължим да работим за прозрачност, достъпна информация и премахване на пречките пред енергийните общности. Целта ни е потребителите да бъдат защитени и информирани в предстоящия енергиен преход,“ увери Кристиян Димитров.
Всички отговори по кампанията „100 въпроса за либерализацията“ са достъпни на сайта на „Грийнпийс“ – България.
Цялото интервю е в звуковия файл.
Доц. Лазарин Лазаров, възстановен от съда като декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийски университет, заяви в интервю за Радио Стара Загора, че въпреки трудностите и последиците, не съжалява за решението си да подаде сигнал за плагиатство..
През август цените на храните у нас остават сравнително спокойни, показват данните на Комисията по стоковите борси и тържищата. Сезонните фактори и климатичните условия определят движенията на пазара, като при някои продукти се наблюдава..
Добивите от пчелен мед в страната и региона на Стара Загора тази година са много разнородни. Заради студената пролет реколтата от акациев мед е напълно пропаднала, а заради лятната суша добивът от други видове е силно намален. Това каза за Радио..
Акцията по събаряне на над 100 незаконни постройки в старозагорския квартал „Лозенец“ остави десетки семейства без дом. Макар общината да уверява, че има готовност да настани желаещите в социални и общински жилища, за голяма част от тях това не е..
Директорът на Държавна опера - Стара Загора Огнян Драганов е една от двете номинации за почетен гражданин на Стара Загора за 2025г. Признанието идва в годината когато операта в Стара Загора отбелязва 100-годишен юбилей, а самият директор..
Липсата на задължителни регулации, ежедневни проверки и конкретни изисквания към персонала прави рисковите атракциони непредсказуеми и смъртоносни, коментира Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“ след зачестилите..
През юли Административният съд в Стара Загора отхвърли жалбата на журналистката Венелина Попова срещу отказ на достъп до обществена информация по проект за изграждане на инсинератор в община Гълъбово. В решението се казва още, че тя трябва да заплати..
Проектът за интерактивен киоск „Дигитален прозорец към Археологически музей „Марица-изток“, гр. Раднево“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ за 2024 г. беше успешно финализиран. По изготвянето на неговото разнообразно..
Голямият пожар край Стара Загора преди дни бе овладян с хеликоптер Cougar от авиобаза „Крумово“. Военната машина, снабдена със специализирана техника за гасене „Bambi Bucket", се включи активно в потушаването на огнената стихия в..
Българската железопътна инфраструктура е „морално остаряла“ и това е основен фактор за честите инциденти. Това заяви в интервю за Радио Стара Загора инж. Мартин Янев, заместник-председател на Клъстер „Зелен транспорт“. Припомняме, че в петък..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net