Либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата у нас беше отложена, но не и отменена. Това означава, че рано или късно всички ще трябва да се адаптираме към нова реалност – тази на свободния пазар, в която потребителите ще могат да избират своя доставчик, но и ще носят повече отговорност за условията по договора и сметките си.
Промяната поражда множество въпроси: ще поскъпне ли токът, ще можем ли да избираме откъде идва енергията ни, и кой ще защитава интересите на потребителите?
За да внесе яснота по тези теми, „Грийнпийс“ – България стартира кампанията „100 въпроса за либерализацията“, в която събира над 200 питания от граждани. Те са сведени до малко над 20 ключови въпроса, на които експерти от организацията и партньорите им от Софийския университет и лабораторията Nerolab дават ясни отговори.
„Отлагането просто забавя един дълго чакан процес – процес, който ще доведе до стабилизиране на системата и ще подпомогне инвестиции в по-стабилна мрежа и по-чисто производство на електроенергия,“ каза Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.
По думите му години наред държавата изкуствено е поддържала цената на тока, което на пазарен принцип пречи на производителите да инвестират в модерни и екологични технологии.
„Най-големият мит е, че цената задължително ще бъде по-висока. В действителност около 60% от сметката ни е за доставката на електроенергия – това е частта, върху която ще имаме избор на доставчик. Останалите 40% са фиксирани такси за разпределение и инфраструктура,“ поясни Димитров.
Той подчерта, че риск от монополни практики съществува: „Възможно е да има злоупотреби, ако регулаторите не действат ефективно. КЕВР е ключовата институция, която трябва да ни предпази от подобни сценарии, но хората имат право да се притесняват, защото досега държавата не е показала достатъчна решимост.“
„Да, вече можем да предпочетем електричество, произведено изцяло от възобновяеми източници, чрез гаранции за произход. Представете си електроенергийната система като басейн, в който различни производители наливат енергия – няма как физически да получим ток само от един източник, но гаранциите осигуряват, че купуваме зелена енергия.“
„Това е в основата на децентрализацията и демократизацията на енергийната система. Те могат да произвеждат не само със соларни панели, но и с други възобновяеми технологии, като споделят разходите и произведената енергия.“
В Западна Европа този модел е изключително популярен, а в Гърция е особено развит. „У нас обаче основната бариера е невъзможността за реално споделяне на енергия. Законът го позволява, но техническите правила не са уредени. Често таксите за пренос правят споделянето икономически безсмислено,“ каза той.
„Хората се интересуват най-вече от цената, сигурността и какво конкретно трябва да направят. Кампанията показа, че повечето граждани не са подготвени за този процес, а държавата не е провела информационна кампания,“ обобщи Димитров. „Ще продължим да работим за прозрачност, достъпна информация и премахване на пречките пред енергийните общности. Целта ни е потребителите да бъдат защитени и информирани в предстоящия енергиен преход,“ увери Кристиян Димитров.
Всички отговори по кампанията „100 въпроса за либерализацията“ са достъпни на сайта на „Грийнпийс“ – България.
Цялото интервю е в звуковия файл.
Богомил Николов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на „Активни потребители“, даде конкретни практични съвети за гражданите и бизнеса как да се справим с процеса на преминаване от българския лев към..
Леко нарастване на стойността на потребителската кошница отчитат тази седмица, но цената й продължава да варира между 96 и 98лв. и не се отчитат никакви резки промени при сезонните зеленчуци, плодове и основните хранителни продукти, уточни за Радио..
Ролята на фармацевта става все по-важна в днешно време, затова е необходимо и занапред да има достатъчно квалифицирани кадри, които да бъдат достойно заплатени. Това коментира по повод Световния ден на фармацевта Ростислав Курдов, председател на..
Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. поставя под голямо изпитание вендинг операторите в страната. „На нас ни идва доста тежко – трябва да пренастройваме касови апарати, да купуваме нови, както и нови монетници. Всичко това са пари и време“,..
Вървим по улиците и усещаме жегата - както от слънчевите лъчи, така и от асфалта, паветата, фасадите на сградите...Помним ужасните нощи, прекарани в задушните апартаменти, невъзможните работни дни в неподходящи помещения...Може би ще ги забравим за..
97лв струва потребителската кошница към днешна дата, пазарът остава стабилен с минимални промени при основните хранителни стоки между 3 и 5ст., и по-скъпи плодове. Това уточни за Радио Стара Загора председателят на ДКСБТ Владимир Иванов. В..
Драматичен театър „Гео Милев” открива официално новия творчески сезон с представлението „Многострадална Геновева или летопис на едно въстание” от 19,00 часа на сцената на Културен център Стара Загора. Повод за представлението са и..
Под 98лв. е стойността на потребителската кошница тази седмица, почти 100 дни ДКСБТ отчитат стабилност с малки изменения на цените на плодове, зеленчуци и основни хранителни продукти. Сезонният фактор командва в момента пазара и цените са нормални за..
През новия политически сезон ще видим още от същото - опити за радикализиране на политическото говорене, противопоставяне и липса на смислен дебат. Това очакване изрази от ефира на Радио Стара Загора политологът Христо Панчугов . Според него,..
Краят на летния сезон е време за връщане към нормалния ритъм на живот, свързан с работа, грижи и задачи. Преходът от приятните заминания по време на отпуската към обичайния работен режим не е лесен и изисква лек и плавен преход . Това посъветва от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net