На 1-ви ноември -  в Деня на народните будители  отдаваме заслужена почит и признание на хората, запалили огъня на родолюбието, знанието, просветата и грижата за хората, природата, традициите и обичаите, благодарение на които сме се съхранили като народ и като нация, като държава. 

  Една от най-щедрите благодетелки, общественички и учителки на Стара Загора след освобождението е Теофано Попова. За мнозина от старозагорци, доскоро името й беше познато от едноименния дом за сираци, или "деца, лишени от родителски грижи", както бе именуван преди да бъде закрит.

  Коя е Теофано  Попова? Родена е на 20-ти март 1856 година в Ески Заара в семейство на православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова. Бащата еабаджия, но знае няколко езика и води  Теофано, когато е на  5годинки в Девическото училище на голямата възрожденска учителка Анастасия Тошева. Малката Теофано бързо се учи и се възхищава на всяко ново знание и на всеки от своите учители", разказва д-р Стоянка Коева в своята книга посветена на видната старозагорка. Продължила образованието си  в класното училище, което завършва на 14-годишна възраст  е назначена за учителка в него с благословията на Анастасия Тошева.

Скоро след това се омъжва за Васил Д. Папазоолу (Попов) от виден и богат старозагорски род - на Димитъ Папазоолу, който е и училищен настоятел. От брака им се раждат две момчета – Димитър и Васил.

 Семейството бяга в Свищов преди да започне Руско-турската освободителна война, където на чист руски език тя посреща княз Александър II./Тя знае 6 езика/.

След Освобождението, семейството се завръща в Стара Загора, тя е бременна с второто си дете, но съпругът й  Васил умира от разразилата се  епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда сина си Васил, кръстен на покойния си баща. За да не „…посегне на останалия от покойния ѝ мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…“в Казанлък, Севлиево и Солун, разказва д-р Коева. През 1894 г. е назначена за учителка в Девическата гимназия в Стара Загора.

  Запазените  отчети на  благотворителното дружество показват строга отчетност на всички дарения и нейната  находчивост, настойчивост и енергия с които  създава и поддържа тази институция чрез благотворителност.  Тя отдава цялото си сърце и  голямата си  любов и грижи на сираците. Но получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори,лесничей в Родопите, е убит. "Теофано Попова отива сама да прибере тялотно на сина си - и докато тя се прощава с него, той се прощава н горите в Родопите". 

    За да се събере и да продължи напред, започва да пише: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“ През целия си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.