Стига да не вали...

Вече пети ден от новините научаваме, че някъде все още има непроходими пътища, че другаде токът щял да дойде всеки момент, че на трето място децата още са в дървена ваканция, а не знам си къде болните хора били извън опасност. Тази тема се оказа не само на този ден, а и на доста преди него, и Господ знае на още колко занапред. Така че не е излишно пак да помислим над нея.
Стане ли дума за тези драматични преживелици, държавниците обикновено ни натякват, че за поддържането на пътищата, за тока, водата и снабдяването на хората се грижат частни фирми. Така е, но тия фирми не ги избираме ние, избират ги те. Как ги избират -тайна. Какво умеят - вижда се. Колко прибират - много.
Пристъпът на зимата ни връхлетя почти година, след като ни изнудиха да си купим нови, по-скъпи винетки за движение по пътищата. По тях обаче далеч не всякога можем да се движим. Лете дупки и козметични ремонти, зиме преспи, блокирани мръзнещи хора по полето и затворени проходи. Не знам как е в Алпите сега, знам само, че неведнъж през зимата са били преминавани от цели армии. Впрочем армия е преминавала и през Стара планина, само че тогава не е имало нито Агенция по пътищата, нито Министерство на регионалното развитие. Иначе и досега София можеше да е санджак в някой вилает на друга държава.