1982 година – Волен Николаев (в средата) и Кристиян Бояджиев (вдясно) разговорят с Васил Найденов за българската песенна лирика.
Снимка: личен архив
Изпята поезия със стихове на Волен Николаев, Недялко Йорданов, Миряна Башева и авторски изпълнения на Боб Дилън (Things Have Changed, Forever Young, Don’t Think Twice, It’s All Right). Имате възможност да чуете песен на рок-джаз състава „Чикаго”, посветена на прочут музикален инструмент – Хамънд орган, модел Б 3, както и изпълнение на формацията „Блъд, Сует енд Тиърс”, с което се докосваме до „съвременните приключения на Платон, Диоген и Фройд” – стихове и тема, подходящи, както за песен, така и за филм… Спомняме си за Панайот Славчев – основател, музикален ръководител, „душа” на „Младежкия конкурс за забавна песен”. Това бе важен музикален форум от седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век, алтернативната на официалната линия в България възможност, чрез която се появиха много млади таланти на българската поп и рок музика. От многобройните срещи с Панчо Славчев имам памет и за разговор с него за музиката и текстовете, създавани от младите хора в България. Годината беше 1982 година, стояхме пред старата сграда на Радиото. Панайот Славчев тогава ми каза: „Запомни, че това момче, поетът Волен Николаев е бащата на българската рок-поезия!..” Панчо го няма, Волен си отиде. Остава дългият спомен за тях. И създаденото от тях. Предаването съдържа и стихове на Боб Дилън в превод на Леда Милева: …Не викай името ми, мила, С тревога в твоя глас. Не викай името ми, мила, не ще те чуя аз. А колко много те обичах, за моя участ зла. Дори сърцето си предложих – душата пожела. Но знай, така е по-добре…