Анжела Кьосева коментира пред слушателите на Артефир една история за силата на изкуството и красотата на живота
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Пред шедьоврите на изобразителното изкуство, които може и никога да не видим на живо, въпреки че светът отдавна знае имената на техните автори: Писаро, Сезан, Моне, Сисле, Мане, Реноар, Гоген, Мане, Пикасо, Шагал – може да ни отведе една книга: „Картините на Лизет” от Сюзън Вриланд – американка от Калифорния, прочута с историческите си романи, посветени на изкуството, 4 пъти носителка на наградата за литература Theodor Geisel. Пътешествието от Париж на художниците до Прованс на художниците е като пътешествие от Земята до Луната само по пътека от светлина, сянка и въображение. Уникално преживяване е, докато четеш книга, да се научиш да виждаш повече от седемнайсетте нюанса на охрата от мините на френския Прованс, озарени от щедрото му слънце и омагьосани от мистрала. Предизвикателство за сетивата на читателите в тази книга е контрастът мир-война. Но сред картинната галерия на живота в романа „Картините на Лизет” дори непознавачите успяват неусетно и някак съвсем естествено да достигат до отговор на въпроси от най-висок естетически порядък: Защо ценим изкуството? Защо избираме една картина? Защо са важни цветовете? Можем ли без синьото върху платното да почувстваме въздуха? Защо рисува художникът? С какво се рисува картина, която да разкрие душата на човека? И как уханията на лавандула и овнешка яхния с лук, кукуриганията на петли, зяпачите, миньорът на охра и художникът имат своето участие в света на изкуството. Разбира се, докато някой, въоръжен до зъби с лозунги и бомби, не започне да колекционира картини, за да ги запали и прочисти света от вредното влияние на изкуството.