166 години от рождението на Иван Вазов

публикувано на 09.07.16 в 09:22 | обновено на 09.07.16 в 15:17

166-годишнината от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов беше чествана с поклонение пред паметника му в София. Къщата - музей на поета приема посетители безплатно.

С цветя и със спомени за написаното от Вазов дойдоха хората да почета паметта му. Ако се загледате в паметника на поета, той сякаш следи с поглед хората, които минават покрай него, и вероятно и днес им говори:

Ако не беше Вазов, много неща от нашата история, близка и далечна, щяха да потънат в забрава.

Нищо от съветите не се следва, нищо от неговото верую даже не се споменава, освен по такива поводи и пак цитирайки него, а не себе си.

Поетесата Мирела Иванова каза, че за великия поет се говори само със сърце:

Освен към всички нас, българските граждани, Иван Вазов винаги с чистотата на своята поезия се е обръщал и към българските деца. Със стихотворението "Аз съм българче“ е благословил всяко българско дете.

Кандидат-първокласничката София Иванова рецитира: "Аз съм българче."

Много софиянци се поклониха и на гроба на поета, издигнат зад храма "Света София", където Вазов е пожелал да бъде погребан. Камъкът, донесен от Витоша става част от самия паметник през 1956 година.

Гранитът е твърд, не се разрушава. Морената ще остане вечна, така, както е вечно творчеството на Вазов.

Честванията по повод годишнината започнаха от родното място на Вазов - Сопот, от Радиното училище, едно от първите девически училища в България, опожарено по време на Руско-турската война и възстановено после. Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в романа "Под игото" на патриарха на българската литература Иван Вазов. От името на Рада Госпожина - една от главните героини в книгата, учителствала в града, идва и наименованието Радино. В него бе показана обновената експозиция "Старият Сопот" с творби на племенницата на писателя - художничката Бинка Вазова, с картини рисувани през 30-те години на миналия век. Те са изключително ценни, защото на много от тях има сгради, които днес вече не съществуват.