Няма опасност от поражения върху посевите с есенни култури заради лошите метеорологични условия

Земеделци от Добруджанския регион алармират, че са научили от някои електронни сайтове за противоречива информация за измръзване на посевите. Причината e силният вятър и ниските температури, които са нанесли поражения на посевите с есенни култури. На този етап не може да се говори за каквито и да е поражения и щети, коментира в ефира на предаването „На светло” доц. Татяна Петрова от отдел „Студоустойчивост” на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево. Ето какво още каза по темата доц.Петрова:

Целият текст на интервюто, може да видите по-долу:

доц.Татяна Петрова: През ноември имаше много добри условия за растеж и развитие на пшеницата , а декември условията за закаляване бяха много добри.  С положителните температури през деня от  5 -10 градуса и с нощни температури под нулата някъде около – 5 градуса - това са отлични условия за закаляване и при една нормална агро техника сега пшеницата трябва да е във фаза братене. Тя притежава много висока студоустойчивост, нормално висока водоустойчивост за този период от годината , така че смятам, че не би трябвало да има проблем със измръзване на пшеницата на този етап. Защото имаше и снежна покривка, и температурата на почвата е била между 0 и -2градуса.Ечемикът, става дума за пшеницата е-тритикале ако ги степенуваме имат по-висока студоустойчивост. Ечемикът е с по-ограничени възможности за закаляване.Предполагам, че тези условия са  били благоприятни за закаляване и за други култури и те също имат една нормална студоустойчивост при тази снежна покривка, даже да не е много дебела, са били защитени, а пък и не е имало толкова ниски температури.

Водещ: "Бихте ли потвърдили, че при комбинацията от силен вятър, дъжд/сняг и есктремно ниски температури се получава т.нар.задушаване на културите в почвата?"

Водещ: Потвърждавам и думите на големи арендатори на земи в Добруджанския край, тъй като те не могат все още да достигнат до земите си заради снежната покривка, която не позволява да се премине, няма как да се знае, дали има поражения върху посевите. Но какво казва статистиката за годините назад – имало ли е по-студена зима от тази?

доц. Татяна Петрова: 2002-ра година беше така, по-студена.2005-та и 2006-та година имаше някакво измръзване, но след това не е имало проблеми. Все още зимата е в ход.

Водещ: До този момент, да. До колко време бихте могли, вие като Институт, а и хората, които са в този занаят да видят и да оценят, ако има такива щети. Но пак да кажа, че до момента не можем да говорим за щети.

доц. Татяна Петрова:Да. Първо не би трябвало да съдят по състоянието на листата. Може да се получи опърляне на листата, леко пожълтяване, особено при ечемика на възела на братене да се е запазил жизнен и здрав. Трябва да се повишат температурите, да започне вегетация и едва тогава със сигурност може да да се прецени дали има измръзвания. Ако се налага може да се вземат монолити от някои характерни места на полетата, където да речем не е имало снежна покривка. Тези монолити се отглеждат в благоприятна среда- трябва постепенно да се размразят ако са замразени при по-ниска температура. След това около 20 градуса могат да се отглеждат и след около 10-15 дни да се прецени дали има някакво измръзване. Това може да стане още преди пролетната вегетация на полето.