Следим състоянието на Черно море чрез мобилно приложение

Ново мобилно приложение – Black Sea Watch вече дава възможност всеки да следи състоянието на Черно море, съобщи Димитър Попов от сдружението „Зелени Балкани”.

Приложението е разработено в рамките на проект с Басейновата дирекция за Черноморския регион и учени от университета в Истанбул.

Освен за състоянието на морето, приложението дава възможност за проследяване на бреговата ивица и запознава потребителите с биоразнообразието. Инсталацията и употребата му са безплатни. Достъпно е на три езика – български, английски и турски. Освен мобилна, има и десктоп версия.

Приложението позволява на всеки любител да прави снимки и да ги качва в него, посочвайки датата и географските координати. Базата данни, която се набира ще се ползва съвместно с учени от наши, румънски и турски научни институти, уточни Попов. По думите му, най-честите наблюдения, които са качени в базата до момента са на редки видове птици и морски бозайници. През миналата година, през него се е сигнализирало и за откритите от граждани мъртви делфини.

Черно море има много проблеми, затова сме се насочили към тях. За съжаление, голяма част от тях са с човешки произход. Някои от тях са от свръх експлоатация на ресурсите. Друга част са от замърсяване, но един много сериозен проблем – специално за живите организми, е навлизането на инвазивни видове, т.е. чужди видове, които не са типични за Черно море.

Към днешна дата тези чужди видове донякъде са овладяни, но не напълно. Рапана, този охлюв дошъл от много далече с баластните води на корабите е предизвикал малка катастрофа със състоянието на черната мида, а една малка медузка – ктенофора, е довела до голям спад на запасите от хамсия, която е ключов вид в екосистемата. Така че по отношение на рибни запаси, по отношение на биоразнообразието, Черно море е доста заплашено, но все още то е дом на стотици видове растителни и животински видове.

В самия списък с видове, който всеки може да види в своя джоб в телефона, сме включили към 160-170 вида, като те непрекъснато се обновяват в нови наблюдения.

За мен ней-интересното  е, че беше регистрирано наблюдение на морска костенурка Карета в Румъния, съвсем в най-южната част на делтата на р. Дунав, а това в исторически план е 5-то или 8-мо наблюдение на този вид, който е типично средиземноморски и много  рядко навлиза в Черно море.

Други интересни наблюдения имахме – фламинго, в Атанасовското езеро. Последните години вече не е чак такава рядкост, но също го имаме записано като наблюдение. Някои доста редки видове птици – тръноопашата пататница, една друга по-дребна птичка – пепеляв брегобегач... има интересни наблюдения. За съжаление няма много интересни наблюдения на риби до този момент. За нас най-изненадващото е, че има най-много наблюдения на птици, след това на морски бозайници.

Всички си спомняме през изминалото лято имаше много смъртни случаи, основно на младите представители, на вида муткур – морската свиня.

За какво ще се ползва набраната база от данни?

Самата база от данни ще допълва целеносочено информациита за различните организми. Те ще са свободно достъпни и всеки ще може да ги види – подадените и одобрени.

Каква е ситуацията с крайбрежните растения и дюните, които лека полека изчезват?

Това приложение може да бъде изключително полезно за мониторинг състоянието на дюните, тъй като дюните на природен тип местообитание, те се характеризират със своята растителност. Редовното записване на наблюденията на даден плаж – защото за нас ние ги считаме пясъчни образования и наличието на растителност, показва, че те са в добро състояние. Записването на  тези данни примерно след пет години, че там няма растителност – трябва да се потърси причината.

За съжаление най-често тази причина е, не само /не/закоконно строителство, но много често в самите концесии на плажовете. Хората не обичат на плажа да ги бодат. Обикновено тези самофитни растения, така наречени, са доста трънливи. Често се прави една така доста груба мярка – минава булдозера и заравнява пясъка. Само че това нещо унищожава растителността и унищожава природно местообитание, което е обект на  защита по Директива за опазване на местообитанията на ЕС.

Според Таня Милкова, началник отдел в Басейновата дирекция, подобен тип данни ще подпомагат при изледвания за състоянието на морето. До няколко месеца започват такива за ефекта от дънното тралене.