Художникът Стоян Цанев: "В голямото изкуство винаги има тишина"

Изкуството на двама големи български автори и приятели рамкира прехода между старата и новата година във варненската галерия A&G Art Meeting. 2016-та завърши с „Вечеря в Монталчино” на Милко Божков, която премина с изключителен успех. Първата покана към ценителите с висок художествен вкус е живописната изложба на Стоян Цанев. Експозицията отваря врати на 22 февруари, сряда, в 18 часа. Ако са нужни две думи за това представяне, ще кажа: силно и стилно.

Художникът е подготвил 19 нови абстрактни платна, рисувани миналата година. Тук цветовата гама не е от значение, макар че ще видите разнообразие в спектъра.Важен е жестът, който не е самоцелен, а е рефлексия от наблюдаването на живота и природата около нас. Но- при него няма наподобяване на обект или предмет, няма образи и сюжети; ако нещо в процеса на работа придобие конкретни измерения, той веднага го маха.

Как поставяте заглавията тогава, питам.

Това е най-трудният момент - художник да поставя заглавия на картини, които не напомнят на нищо конкретно, обяснява ми Стоян Цанев. В тази експозиция, например, ще видим „Дневник на едно пътуване”, „Предчувствие”, „Предсказание”, „Видение”, „Послание”, „Равноденствие”, „Пролет в Лъка”, „Краят на лятото”, „Плик”, „Кръг”, „Знак”, „Корида”, „Привечер”, „Нощ”... Можем да си нафантазираме собствени истории, ползвайки за жалони думите в наименованията на платната.

В своето изкуство авторът изповядва философията на минимализма, при която малкото значи много, а материята се стреми единствено към същината - без излишества и без компромиси. Така пулсират неговите артистични светове, които според проф. Десислава Минчева са „еманация на духовни и интелектуални вътрешни състояния, без разказ и конкретика…. Режисурата на картинното пространство при Стоян Цанев не е математика, а висша артистична дисциплина.“

Бавно ли се получават картините на Стоян Цанев?

Това е Божа работа - правя ги, докато станат, понякога стават бързо, друг път отнема много време. Смятам, че картината е завършена, когато не мога да добавя нищо към нея, нито пък да отнема. Защото моят процес е: аз слагам, но после отнемам от картината, за да остане само това, което трябва. С течение на времето отнемането става все повече и някой ден сигурно ще остане само една мазка с четката и един гол подпис...

Първичната сила на живота диша в платната на художника, но е нужна тънка сетивност, за да уловите това дихание. Защото в голямото изкуство винаги има тишина, поне Стоян Цанев така го разбира.

Кое пречи на художника?

На художника най-много му пречи самият художник - заблудите му, амбициите му, суетата му...Трябва да се освободи от тези неща, за да види важното, но това много рядко се случва. Трябва да си остане само художник, без никакви амбиции, без суета, без нищо...