На 24 и 27 февруари 2017 г. във Варна предстои предпремиерата на „Лучия ди Ламермур” – четвърта поред в 70-годишната история на Варненската опера след постановките на това произведение през 1956, 1986 и 2005 г. Да направи най-новата интерпретация на трагическия шедьовър на Гаетано Доницети е поканен режисьорът Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера.
На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев. За предпремиерните спектакли се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, ПламенДимитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, ВяраЖелезова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, ДеянВачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).
"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото принадлежи на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Доницети проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество. В „Лучия ди Ламермур” са изразени по най-ярък начин характерните черти в музиката на Доницети: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, дълбока емоционалност, романтично очарование. Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите образци на стила “белканто”. В „Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно - без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност. Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.
От днес до 29 август 2025 г. варненската Галерия 33 ще бъде домакин на изложбата „Лицата на Европа“ на известния български скулптор Рашо Митев. Откриването е от 18:00 ч. на ул. „Габрово“ 2А. "Лицата на Европа" включва мраморни бюстове, вдъхновени от многогласната културна идентичност на Европа. Всеки портрет в колекцията..
Във Военноморския музей във Варна бе официално открита изложбата „Българските околосветски плавания“ – първата по рода си експозиция, посветена на всички родни морски обиколки на земното кълбо. Повече подробности от разговора на репортера ни Ваня Славова с директора на Военноморския музей Мариана Кръстева: Изложбата ще бъде достъпна и..
Варна отново ще бъде домакин на едно от най-обичаните културни събития у нас – 11-ият международен филмов фестивал "Карантината", който ще се проведе от 5 до 9 август, на плажа до рибарското селище Карантината. Фестивалът, създаден и поддържан изцяло на доброволчески принцип, доказва, че културата съществува без лукс, а чрез хората. Без субсидии, но с..
Отменят оперния спектакъл "Тоска" тази вечер, той ще се играе на 8 август. Днес оперната прима Соня Йончева трябваше да се превъплъти в емблематичния за кариерата ѝ образ на Тоска от едноименния шедьовър на Пучини, под диригентската палка на Найден Тодоров в Летния театър. Постановката на Кузман Попов е в режисура на Сребрина Соколова. Заедно със..
Парк-музеят на бойната дружба „Владислав Варненчик“ ще отбележи 90-годишнината от откриването на мавзолея на полско-унгарския крал Владислав Трети във Варна, съобщават от институцията. Днес, 4 август, ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични тура. В тях посетителите ще научат повече за най-важните етапи от създаването на парковия комплекс и ще..
Общинският съвет единодушно одобри четири номинации за почетен гражданин на Варна. Високите отличия се присъждат като признание за значимия принос на личностите в различни сфери на обществения живот на града. Сред новите почетни граждани е проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна, който бе номиниран за своята..
„Акустиката на България“ е новият проект на Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени“, който той лично представи пред журналисти във Варна днес. Това е един много личен проект, защото избраните 25 места съм ги почувствал лично. Те са и много автентични. Половината от тях не са музейни обекти, а исторически места. Записите във Варна започват..