Милко Матеев за изложбата си "Извън времето"

След десетгодишно отсъствие от художествения живот на града Милко Матеев отново се среща варненската публика със своите творби.

-  10 години сигурно не сте правили изложба, кое ви подтикна сега да го направите?

-  Ами, може би някакви натрупвания, които се получават във времето и в работата ми, предлагам по-различна живопис да се види от преди.

-  С  какво е по-различна?

-  Като стил, като търсения.

-  Но те са и много разнообразни в самата изложба, даже понякога човек не може да разбере дали един и същ автор ги е правил.

-  Това е така, няколко личности има в нас  и те работят.

-  Какви теми има, какви сюжети, от къде е почерпено вдъхновението за това, което виждаме?

-  Има различни истории, всяка картина има различна история, но сюжета не е най-важния момент, просто в живописта може да се каже даже сюжета пречи. Но така или иначе имаме фигури в картините, които по някакъв начин създават препратки за нещо, но това са повече настроения и състояния на духа, отколкото конкретни фигури.

-  А кое ви вдъхнови за тези лодки?

-  Това е една история, вече забравих коя година, 3 месеца бях в Ница. Там има едно пристанище на Антиб, това е най-голямото частно яхтено пристанище на Средиземно море, много красиво и някак си ме завладя.

-  А чадърите, те са подобен стил?

-  Да, те са в същата стилистика, но това е една по градска тема. Чадърът стои малко ретро и има винаги романтика в него, горе-долу това съм целял да пипна.

-  Има задължително обаче и един рибар!

-  Да, има един рибар, който вечно вика „Риба, риба, риба...”, това е да кажем романтиката на 80-те години, която изчезна. Тогава много се впечатлявахме и от морето, и от юга, и от рибарите, и от лодките. Сега тази романтична изчезва и затова я връщам като тема в изложбата.