Наричат Евгений Евтушенко поет на два века. Първото си стихотворение той публикува на 2 юни 1949 година във вестник „Съветски спорт”. Тогава започва вълнуващото пътешествие на ученика Женя Евтушенко през съдбата на ХХ век.
Пъстрата мозайка на неговия живот е събрана в уникалната книга „Шестидесантник”, определяна като явление в съвременната мемоарна проза. Тя е побрала съдбата на миналия век и пространствата, които е прекосила душата на поета. В тази книга са неговите корени; неговите четири любови; неговите приключения по цял свят; неговите срещи с Пастернак, Шостакович, Пикасо, Фелини, Стайнбек, Че Гевара, Робърт Кенеди и още много знакови за столетието личности; неговите разкази за емблематични събития.
„В тази книга са събрани най – добрите ми статии, а подтекстът е, че нашето поколение - на така наречените „шестдесетници”, е поколението на десантчиците в ХХI век” – обяснявя Евтушенко.
През 2009 г. мемоарите му излязоха за първи път на български език под заглавието „Вълчи паспорт” от издателска къща „Жанет 45”.
Интервю на Светлана Вълкова с поета, направено по време на премиерата на книгата във Варна.
- Твърдите, че сте човек на ХХ век. Как се чувствате в ХХI-я?
- Ето каква е работата. Не всички надежди на „шестдесетниците” се сбъднаха, не всичко се получи както искахме. Но все пак, много е направено. В какво успяхме? На първо място, прекратихме войната в Афганистан. Това беше много важно, тя беше безмислена и взе хиляди жертви. Спряхме я, макар, че срещнахме съпротива дори и в Парламента. След това, имахме еднопартийна система и това се промени. Създадохме си илюзията, че многопартийната система е панацея за благоденствие, но все пак е по - добра от предишната, въпреки, че партиите могат да са с различни имена, а с еднаква същност.
Главният проблем, за който не се досещахме: мислехме, че като получим свобода на словото, всички хора изведнъж ще започнат да формулират велики идеи. Истината е, че много хора просто няма какво да кажат! Това е страшното. Ние идеализирахме ситуацията, не бяхме готови за свободата... Създадохме някакви идеи, философски бележки, но сякаш ние самите не знаем какво бъдеще строим, какво точно искаме от бъдещето.
- Казвате, че членувате в партията на идеалистите: каква е нейната платформа и има ли тя място в цялостната филисофия на бъдещето?
- Партията на идеалистите е силна с това, че няма задължително членство, но в нея можеш да откриеш страшно много хора, дори е трудно да си представи човек! Някои от тях даже се занимават с някакви глупости и не показват какво носят вътре в себе си. Може би, защото ще им е трудно да работят. Но, все пак, те са многобройни.
- През 1994 година в Слънчевата система се появява планета, наречена на ваше име - 4234 Evtushenko. Бихте ли искал някога да я посетите?
- Но тя е много малка, не знам дали ще се побера на нея...
- И Малкият принц е живял на малка планета...
- Да, така е. Аз много обичам тази книга. И като споменахме Сент – Егзюпери, ето какво ми се случи веднъж. Пътувах в провинцията, в град Омск. Човекът, който организира гостуването ми в един голям завод, беше инженер. Та той се оказа ревностен читател, макар и сам да не пишеше. Той ми каза: „Знам, че харесвате Егзюпери, но ми се струва, че не сте чел неговата книга „Цитаделата”. И това си беше вярно. (Вие чела ли сте я? Гениална книга!) Та инженерът ми разказа как това четиво му е настолно и ме посъветва да го чета по малко и да преписвам. Наистина гениална книга, която във Франция, между впрочем, не е приета подобаващо. Просто има диктат на читателите – те не искат да променят представите си за даден творец, искат да получават това, което вече познават. А Егзюпери тук е десет пъти по – силен, отколкото в другите си книги. Аз съм потресен! И да прочета „Цитаделата” ми препоръча един инженер от Омск! Днес си държа тази книга до леглото, чета по малко, иначе е трудно... Потресаваща книга! И вие сте първата жена, която я е чела. Значи, сте необикновена жена. А може би ние сме много, но не се познаваме.
- В какво вярвате?
- В какво вярвам ли? Моята вяра е много проста. Вярвам, че все пак, някога, ще настъпи братството между човеците. И някога светът ще бъде без граници. Ще се случи. Какво е границата? Нашата майка – земя е обща. А всички граници по нея са белези от войни. Те не са естествени.
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..