Наричат Евгений Евтушенко поет на два века. Първото си стихотворение той публикува на 2 юни 1949 година във вестник „Съветски спорт”. Тогава започва вълнуващото пътешествие на ученика Женя Евтушенко през съдбата на ХХ век.
Пъстрата мозайка на неговия живот е събрана в уникалната книга „Шестидесантник”, определяна като явление в съвременната мемоарна проза. Тя е побрала съдбата на миналия век и пространствата, които е прекосила душата на поета. В тази книга са неговите корени; неговите четири любови; неговите приключения по цял свят; неговите срещи с Пастернак, Шостакович, Пикасо, Фелини, Стайнбек, Че Гевара, Робърт Кенеди и още много знакови за столетието личности; неговите разкази за емблематични събития.
„В тази книга са събрани най – добрите ми статии, а подтекстът е, че нашето поколение - на така наречените „шестдесетници”, е поколението на десантчиците в ХХI век” – обяснявя Евтушенко.
През 2009 г. мемоарите му излязоха за първи път на български език под заглавието „Вълчи паспорт” от издателска къща „Жанет 45”.
Интервю на Светлана Вълкова с поета, направено по време на премиерата на книгата във Варна.
- Твърдите, че сте човек на ХХ век. Как се чувствате в ХХI-я?
- Ето каква е работата. Не всички надежди на „шестдесетниците” се сбъднаха, не всичко се получи както искахме. Но все пак, много е направено. В какво успяхме? На първо място, прекратихме войната в Афганистан. Това беше много важно, тя беше безмислена и взе хиляди жертви. Спряхме я, макар, че срещнахме съпротива дори и в Парламента. След това, имахме еднопартийна система и това се промени. Създадохме си илюзията, че многопартийната система е панацея за благоденствие, но все пак е по - добра от предишната, въпреки, че партиите могат да са с различни имена, а с еднаква същност.
Главният проблем, за който не се досещахме: мислехме, че като получим свобода на словото, всички хора изведнъж ще започнат да формулират велики идеи. Истината е, че много хора просто няма какво да кажат! Това е страшното. Ние идеализирахме ситуацията, не бяхме готови за свободата... Създадохме някакви идеи, философски бележки, но сякаш ние самите не знаем какво бъдеще строим, какво точно искаме от бъдещето.
- Казвате, че членувате в партията на идеалистите: каква е нейната платформа и има ли тя място в цялостната филисофия на бъдещето?
- Партията на идеалистите е силна с това, че няма задължително членство, но в нея можеш да откриеш страшно много хора, дори е трудно да си представи човек! Някои от тях даже се занимават с някакви глупости и не показват какво носят вътре в себе си. Може би, защото ще им е трудно да работят. Но, все пак, те са многобройни.
- През 1994 година в Слънчевата система се появява планета, наречена на ваше име - 4234 Evtushenko. Бихте ли искал някога да я посетите?
- Но тя е много малка, не знам дали ще се побера на нея...
- И Малкият принц е живял на малка планета...
- Да, така е. Аз много обичам тази книга. И като споменахме Сент – Егзюпери, ето какво ми се случи веднъж. Пътувах в провинцията, в град Омск. Човекът, който организира гостуването ми в един голям завод, беше инженер. Та той се оказа ревностен читател, макар и сам да не пишеше. Той ми каза: „Знам, че харесвате Егзюпери, но ми се струва, че не сте чел неговата книга „Цитаделата”. И това си беше вярно. (Вие чела ли сте я? Гениална книга!) Та инженерът ми разказа как това четиво му е настолно и ме посъветва да го чета по малко и да преписвам. Наистина гениална книга, която във Франция, между впрочем, не е приета подобаващо. Просто има диктат на читателите – те не искат да променят представите си за даден творец, искат да получават това, което вече познават. А Егзюпери тук е десет пъти по – силен, отколкото в другите си книги. Аз съм потресен! И да прочета „Цитаделата” ми препоръча един инженер от Омск! Днес си държа тази книга до леглото, чета по малко, иначе е трудно... Потресаваща книга! И вие сте първата жена, която я е чела. Значи, сте необикновена жена. А може би ние сме много, но не се познаваме.
- В какво вярвате?
- В какво вярвам ли? Моята вяра е много проста. Вярвам, че все пак, някога, ще настъпи братството между човеците. И някога светът ще бъде без граници. Ще се случи. Какво е границата? Нашата майка – земя е обща. А всички граници по нея са белези от войни. Те не са естествени.
Книгата „Три погледа върху Съединението от 1885 година“ беше представена във Варна през тази седмица. Автори са историците Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. Разговаряхме с двама от тях – професорите Палангурски и Янчев, но не само за самата книга или за това какво е казано и какво не за Съединението. Постепенно предмет на..
Инцидентът във Варна, при който насъскани от стопанина си питбули, убиха домашен любимец и раниха човек , са резултат от езика на омразата който се насажда от политическите ни елити. Това каза в ефира на предаването ПФ д-р Ивайло Митковски, председател на варненската организация на ДСБ. По думите му, така наречения елит на нацията, със своите..
Между 12 и 15 лева за килограм се търгува на дребно медът в Балчик. Изкупната му цена на едро в момента е около 5 лева при искани от пчеларите поне 5.70 лева на килограм, коментира председателят на пчеларското дружество „Пчела – Балчик 2019“ Стойко Василев. При миналогодишна изкупна цена около 4.20 лева и на дребно около 10-12 лева за килограм,..
Интервю с Hans Magnus "Snah" Ryan (MOTORPSYCHO) Интервюто с Hans Magnus "Snah" Ryan от MOTORPSYCHO го бях забравил. Буквално. Подсети ме публикация във Facebook за предстоящия концерт на групата в България. Името на бандата ми прозвуча адски познато. Разрових се в архива и открих, че през 2021 година съм разговарял с Hans Magnus "Snah" Ryan..
Интервю с Matt Barlow (ASHES OF ARES, екс-ICED EARTH) Няма да обяснявам кой е Matt Barlow, най-меланхоличният глас в метъла. Няма да обяснявам кои са ICED EARTH. Няма да обяснявам какво представлява албумът „The Darka Saga“. Само ще отбележа, че по покана на „BGTSC“ на 10 октомври в софийския клуб „Mixtape 5“Matt Barlow и сегашната му група..
Поддръжката на един язовир се извършва целогодишно и не трябва да се пестят средства, коментира за Радио Варна Валентин Георгиев, който стопанисва яз. „Николаевка“ в община Суворово. На първо място е почистването на всички хидромелиоративни съоръжения, но много от концесионерите на язовири не го правят, тъй като е скъпо и трудоемко, посочи..
"Когато в общите устройствени планове реката не е дадена като река, Общината започва да разпродава имотите си. Виждаме, че в Елените 99% е частна собственост, включително и пътищата". Това коментира за Радио Варна и предаването Пост Фактум Тома Белев от Сдружение "Зелени закони" . В Царево, по думите на Белев, ситуацията е подобна - там имаме..